Определение № 64 от 23.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 141/2015 г.

Производството е по реда на 274 ал.2, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 339 от 17.11.2014г. по т.д.№ 2955/2014г. на ВКС, състав на Второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на основание чл.303,ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила неприсъствено решение № 22 от 14.03.2013г. по т.д.№ 180/2012г. на ОС Пазарджик. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. От насрещната страна отговор не е постъпил. Жалбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК, но е неоснователна. Следва да бъдат споделени изводите в обжалваното определение, че разпоредбата на чл.240,ал.1 ГПК урежда специалния ред на отмяна на неприсъствено решение, когато молителят твърди, че е бил лишен от възможност за участие при разглеждане на делото. В тези случаи отмяната по чл.303,т.1 и т.5 ГПК е недопустима, а и подадената молба за отмяна е с идентични основания на тези, които страната е въвела в искането си по чл.240,ал.1 ГПК, оставено без уважение с решение № 477 по т.д.№ 730/2013г.на АС Пловдив. Законосъобразна е и констатацията, че молбата е недопустима и като подадена на 04.08.2014г.- извън преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.5 ГПК, като датата на узнаването на неприсъственото решение не може да следва датата, на която е била подадена молбата по чл.240, ал.1 ГПК -05.04.2013г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.