Решение № 10209 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2815/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. Д. Б. против решение №1031/09.01.2026г постановено по адм.д.№ 10735/2025г по описа на Административен съд-София град ,с което съдът е отхвърлил жалбата му против Заповед № 3286з-3109/31.07.2025г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерството на вътрешните работи с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 43605 от 22.06.1987г. по описа на ОД МВР - Бургас. Г.Б. чрез адв.И.Маринов по подробно изложени в касационната жалба доводи оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски. От ответника по касационната жалба –директор ГД "Национална полиция" при МВР, е постъпил писмен отговор чрез юрк. Маркова,с което оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноски. В с.з. не се явява. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по спора, първоинстанционния съд е установил от фактическа страна, че административното производство е образувано във връзка с Решение № 4753 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 422/2025 г. по описа на Административния съд - Бургас, влязло в законна сила на 17.06.2025 г., по жалба на Г. Д. Б. ,с което е отменена Заповед peг. № 3286з-871/28.02.2025 г. по описа на ГД „НП“ за отказ за снемане на полицейска регистрация [№] по описа на ОДМВР – Бургас, извършена на лицето и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 251000-20606/28.08.2024 г. по регистъра на ОДМВР – Бургас, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Установява се,че Б. е депозирал заявление входирано на 28.08.2024г до министъра на вътрешните работи с искане за сваляне на полицейската му регистрация/без да е посочил коя регистрация/.В хода на административната проверка е установено,че Б. има две полицейски регистрации-рег.[№] на ОДМВР-Бургас и рег.[№] на ОДМВР-Хасково.С жалбата инициирала съдебното производство е била оспорена Заповед № 3286з-871/28.02.2025 г. по описа на ГД „НП“ за отказ за снемане на полицейска регистрация [№] по описа на ОДМВР – Бургас. От доказателствата по делото е видно ,че със Заповед № 877/28.02.2025г полицейската регистрация №14697/30.09.1999г на ОДМВР-Хасково е снета. С решение №4753/27.05.2025г по адм.д.№ 422/2025г по описа на Адм.съд-Бургас ,Заповед №3286з-871/28.02.2025 е била отменена поради неизяснени от адм.орган фактически обстоятелства,липса на мотиви и правни изводи относно предпоставките за постановяване на отказ,визирани в Решение на съда на ЕС от 30 януари 2024 г., по дело № С-118/22 г. и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни.Като делото е върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган. Първоинстанционният съд е установил,че при новото разглеждане на искането на заявителя от ОДМВР-Бургас ,като орган обработващ личните данни на Б., е извършено и проучване- проверка за миналото, настоящето и профила на Г. Д. Б., за което е съставена докладна записка рег. № 434р-14824 от 25.06.2025 г. Въз основа на резултатите от проверката полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас е изготвил писмено становище до директора на областната дирекция на МВР. Изразено е становище, че събраните данните определят личността на Г. Д. Б. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Прието е, че МВР следва да продължи да обработва личните данни на лицето за извършената му полицейска регистрация, поради установеното, че лицето освен ефективната присъда лишаване от свобода по цитираното дело №594/1987г. по описа на Окръжен съд - Бургас за изнасилване /чл. 152 от НК/, е криминално проявен и осъждан за други тежки престъпления, с наказание „лишаване от свобода“. Конкретно е посочено, че регистрираното лице се води осъден „извършител“, както следва: 1995г. - чл.325 от НК /хулиганство/ - РУ Средец; 1995г.- чл. 183 от НК /неплащане на издръжка/ - РУ Средец; 1996г. - Чл.144 ал.3 т.1 от НК /закана за убийство/ - 03 РУ Бургас; 1999г. - Чл.144 ал.3 т.1 от НК /закана за убийство/ - 03 РУ Бургас; 1999г. - Чл.144 ал.3 т.1 от НК /закана за убийство/ - 03 РУ Бургас; 2000г. - Чл.325 от НК /хулиганство/ - РУ Средец; 2000г. - Чл.206 от НК /обсебване/ - Отдел „ИП" ОДМВР Бургас; 2010 г. - Чл.206 от НК /обсебване/ - Второ РУ Бургас. Съдът е приел,че от представените по делото писмени доказателства се установява, че при предходното производство са събрани доказателства за криминална регистрация на заявителя и през 1999 г. за сводничество. Лицето е нарушавало многократно правилата за безопасност на движението по пътищата и има актове и фишове. Направен е извод, че криминалната деятелност на заявителя показва трайно незачитане на правовия ред от негова страна, поради това настъпилата реабилитация на лицето не следва да се приеме за индиция, че същият представлява по - малък риск за обществото. Така също в справката са отразени и наличните записи в деловодната система ЦАИС ДО при ОДМВР Бургас, по които заявителят фигурира .Приел е за обосновани изводите на АО,за това,че съхраняването и обработването на личните данни на Г. Д. Б. е необходимо с оглед изпълнение на законовите задължения на МВР, свързани с: - противодействие на престъпността - запазването на информацията за извършените престъпления позволява анализ на криминогенната обстановка и предотвратяване на рецидив. Разкриване и разследване на престъпления, наличните данни са от ключово значение при установяване на съпричастност към други или нови престъпления, особено при повторяеми модели на поведение; - опазване на обществения ред и националната сигурност - лицата с криминално минало и множество нарушения представляват по-висок риск за обществото, като наличието на данни позволява своевременна и адекватна реакция от страна на органите на реда; - правна обоснованост - обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни за МВР, съгласно ЗМВР, НПК, Закона за защита на личните данни, Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и Съображения 27 и 29 от Директива (ЕС) 2016/680, когато данните се обработват в контекста на правоприлагането. Прието е, че продължаването на обработването на тези данни е не само законосъобразно, но и наложително за защита на обществения интерес и ефективното функциониране на системата за вътрешна сигурност. Първоинстанционният съд е приел,че административният орган е направил анализ относно личността на жалбоподателя – определена като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазване на обществения ред; относно осъщественото от него престъпление /квалифициран състав на престъплението по чл. 152 от НК/, за което е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и съответно е реабилитиран, на основание чл. 86 от НК – подробно е описано престъпното деяние и е цитирана влязлата в сила присъда; направено е препращане към мотивирано становище на ОДМВР – Бургас от 27.06.2025г. за резултатите от проверката в информационния фонд на МВР, според която срещу Г. Д. Б. в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация са водени и други наказателни производства за тежки престъпления от общ характер, по които е осъден; така също са представени доказателства за проверка извършена от полицейски инспектор обслужващ района по местоживеене на заявителя, резултатите от която са обективирани в докладна записка от 25.06.2025 г., приложена по делото Приел е още,че от подробните мотиви на заповедта става ясно, каква е целта на съхраняването и обработването на лични данни, както и че са налице и други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, които са подробно описани,поради което е приел,че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на Б.. Решението е правилно. В настоящия случай видно от свидетелството за съдимост на Б. същият е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД №594/1987г. по описа на Окръжен съд - Бургас за извършено на 15.06.1987г в гр.Грудово престъпление по чл.152 НК във вр с чл.63 НК-за извършено в съучастие изнасилване на непълнолетно лице,при употреба на сила,при условията на продължавано престъпление,представляващо „особено тежък случай“,като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Осъден е бил на три години ЛОС при общ режим.С резолюция на председателя на съда от 09.04.1992г реабилитиран на осн.чл.86 НК.С втора присъда-влязла в сила на 02.05.1996г по НОХД №13/1996г по описа на Районен съд-Средец е признат за виновен в извършено престъпление по чл.183 от НК-неплащане на издръжка за низходящ,като му е наложено наказание „Задължително заселване в [населено място]“ за срок от една година.С резолюция на председателя на съда от 18.06.2010г Б. е реабилитиран на осн.чл.88 а от НК. Заявителят макар и реабилитиран е бил осъден с влязла в сила присъда за едно тежко умишлено престъпление от общ характер,доколкото деянията по чл.183 НК по арг.от чл.93 т.7 НК не са тежко престъпление. Съгл.чл.68 ал.1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер.А Б. е бил признат за виновен и осъден по две умишлено престъпление от общ характер. По делото е приложено писмо от 20.03.2025г издадено от Районна прокуратура –Бургас по искане на Б. видно от съдържанието на което в РП са налице данни,/които са унищожени поради изтекъл срок за съхранение/ относно наличието по отношение на Б. на следните заявителски материали: на ЗМ №952/27.03.1997г за извършена кражба;ЗМ №9123/01.03.1999г за закана за убийство/чл.144 ал.3 от НК/;ЗМ 305/19.05.2000г по чл.325 НК,хулиганство;ЗМ 86/09.03.2002г по чл.206 НК обсебване;ЗМ 1039/07.09.2010г по чл.206 НК. По делото са установени релевантните факти, събрани са относимите доказателства, обосноваващи законосъобразния извод на административния орган и на съда, че в процесният случай не са налице изискуемите от чл. 68, ал. 6 от ЗМВР предпоставки за удовлетворяване на искането за снемане на полицейската регистрация на Б.. С процесната заповед е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация, редът и условията за което са нормирани в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета на основание чл. 68 ал. 7 от ЗМВР. Според съдържанието на Раздел трети от Наредбата, компетентният орган може да снеме извършена полицейска регистрация както служебно, така и по искане на заинтересованите лица. В случая искането е от заинтересовано лице, като в това особено производство е предвидено извършване на проверка за липсата или наличието на основания за снемане на полицейската регистрация на заявителя. При тази проверка обаче органът не следва да се ограничава само до формалното наличие (липса) на законодателно установените в българския закон основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68 ал. 6 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. В процесния случай няма спор, че нито една от тях не е налице. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, включително когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности /СЕС/ е задължително за всички съдилища и учрежденията в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. Налага се изводът, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В настоящия случай съдът правилно е приел, че в оспорения административен акт е извършен анализ по отношение личността на жалбоподателя, като са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Изложени са мотиви, основани на представените по преписката справки. Извършена е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в настоящия случай и спрямо конкретното лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /вж. т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС/, в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето Б. Б. събрани чрез способа на полицейската регистрация. Видно от данните в справката личността на Б. е определена като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател,относно факта на настъпилата реабилитация по отношение на двете му осъждания.Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни,поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане на полицейската регистрация.Съгл.т.61 от решение по дело С-118/2022г на СЕС настъпилата реабилитация не води задължително до снемане на полицейската регистрация,а е само индиция,че субектът на данни представлява по-малък риск. Ирелевантен е и доводът за незаконосъобразност на полицейската регистрация,тъй като към момента на създаването и е бил непълнолетен. Фактът, че деянието е извършено като непълнолетен няма връзка с регламентираните от нормативната уредба на чл.68 ал.1 ЗМВР изисквания за такава регистрация. С оглед изложеното и при установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение