Определение № 202 от 17.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 358/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. о. х. д. № 31/2024 год. на Районен съд – Сливен. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Н. о. х. д. № 31/2024 год. е образувано след като Окръжен съд – Сливен е отменил първоинстанционна присъда на Сливенски районен съд, с която подс. И. В. И. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26 от НК. Делото е върнато на същия първостепенен съд за ново разглеждане. Налице е невъзможност за сформиране на съдебен състав, тъй като част от съдиите, работещи в Районен съд – Сливен, са се произнасяли по съществото на делото, а останалите са депозирали отводи. Това налага подсъдността да бъде променена и делото да бъде изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд. При определяне на този съд следва да бъде съобразено, че подсъдността веднъж вече е била променена, като с определение № 111/2018 год. по н. ч. д. № 780/2018 год. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е констатирал невъзможност Районен съд – Котел, на който е подсъдно делото, да формира съдебен състав изпратил и го е изпратил на Районен съд – Сливен. За да бъде осигурено приключването му в разумен срок, същото следва да бъде разгледано от Районен съд – Нова Загора, който е относително слабо натоварен, намира се в рамките на същия въззивен съдебен район и е в най-голяма близост до местоживеенето на подсъдимия, защитника му и другите участници в наказателния процес. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение