Решение № 6790 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Хасково, приподписана от гл. юрк Василева срещу решение № 10770/03.12.2025г., постановено по адм. дело № 72 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2025 г., в частта с която Община Хасково е осъдена да заплати на „В 77 АКТИВИ“ ЕООД, сумата от 5 100.37 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди / пропуснати ползи от производство и продажба на енергия, която да се произведе от Фотоволтаична централа (ФЕЦ), находяща се в с. Стамболийски, Община Хасково, за периода от 01.04.2024 г. до 24.10.2024 г. включително, настъпили вследствие на незаконосъобразно бездействие за извършване на административна услуга (издаване на удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от ЗКИР), въз основа на заявления на дружеството от 11.01.2024 г., което бездействие е продължило за периода от 26.01.2024 г. до 24.10.2024 г., както и в частта за разноските. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на касатора. Излага съображения, че не е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като органът няма задължение за фактическо действие. На дружеството са дадени указания за отстраняване на несъответствие, които не са изпълнени, а срокът за произнасяне на органа спира до изпълнението на указанията. Заключението на вещото лице инж. Мавродиев потвърждава, че е имало несъответствие между геодезическото заснемане и действащия ПУП-ПРЗ. Органът действа в условията на оперативна самостоятелност следва да прецени дали едно отклонение е съществено или не и тази преценка не може да се квалифицира като деликт. Твърди, че издаването на исканото удостоверение не представлява фактическо действие или бездействие на административния орган, а представлява правно действие, поради което съдът неправилно е приел, че в случая се касае за бездействие. Позовава се на Определение по адм. дело № 9157/2025г. по описа на ВАС. В касационната жалба са изложени съображения за липсата и на причинно-следствена връзка. Изводите на съда са базирани на предположения, а не на достоверни факти. Получаването на Удостоверение по чл. 54а от ЗКИР е само една от стъпките, водещи до издаване на Разрешение за ползване от РДНСК, като няма данни че РДНСК е щяла да издаде Разрешението за ползване за съшия срок. В случая вредите са предполагаеми, тъй като липсва предварителен договор за изкупуване на електроенергия или договор за достъп, валиден към 01.04.2024г. Твърди, че борсовите цени, използвани от вещото лице са теоретичен максимум, който не отразява реалността на търговския оборот без валиден договор. Счита, че съдът неправилно е определил размера на присъденото обезщетение, тъй като сумата от 5 100.37 лв. е изчислена на база „приход“, а не „печалба“. В случая сумата не е намалена с присъщите за дейността разходи. Излага съображения, че е нарушена и разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като е налице съпричиняване, обосновано от бездействието на дружеството след дадените му указания. Изложени са и съображения за неправилно разпределение на доказателствената тежест, както и че съдът не се е произнесъл задълбочено по всички възражения на административния орган. Иска решението да бъде отменено, в обжалваната му част и вместо него иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства относно реалната готовност на ФЕЦ за присъединяване и изчисляване на размера на нетната печалба. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – „В 77 АКТИВИ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Петров, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва съображенията, поради които следва да се отхвърли жалбата, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, като правилно. Претендира разноски по делото в размер на 1 000 евро, съобразно представен списък л. 35. Алтернативно, прави възражение за прекомерност за претендираното юрисконсултско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение в частта, с която Община Хасково е осъдена да заплати на „В 77 АКТИВИ“ ЕООД, сумата от 5 100.37 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /пропуснати ползи от производство и продажба на енергия, която да се произведе от Фотоволтаична централа (ФЕЦ), находяща се в с. Стамболийски, Община Хасково, за периода от 01.04.2024г. до 24.10.2024 г. включително, настъпили вследствие на незаконосъобразно бездействие за извършване на административна услуга (издаване на удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от ЗКИР), въз основа на заявления на дружеството от 11.01.2024г., което бездействие е продължило за периода от 26.01.2024г. до 24.10.2024г., както и в частта за разноските. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционното производство е образувано по иск на „В 77 АКТИВИ“ ЕООД, против Община Хасково с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото няма спор по фактите, а именно, че на 11.01.2024 г. е входирано искане от „В 77 АКТИВИ“ ЕООД до администрацията на Община Хасково, в което се иска да бъдат отразени в кадастралния план данните за Фотоволтаична централа до 110 kW и кабелна линия в имот УПИ XI, кв.12 по плана на с. Стамболийски, Община Хасково. На същата дата е подадено и второ заявление до Кмета на Община Хасково, за издаване на удостоверение по § 4, ал.1, т.4, вр. с чл.54а, ал.3 от ЗКИР за нанасяне на данните при изменение или допълване на кадастрален план, с оглед строеж на Фотоволтаична централа до 110 kW и кабелна линия в имот УПИ XI, кв.12 по плана на с. Стамболийски, Община Хасково. Към заявлението е представено Геодезическо заснемане на обект Фотоволтаична централа до 110 kW и кабелна линия в имот УПИ XI, кв.12 по плана на с. Стамболийски, Община Хасково. Приложено е Разрешение за строеж № 197 от 12.05.2023г., издадено от Главния архитект на Община Хасково за строеж на Фотоволтаична централа до 110 kW и кабелна линия в имот УПИ XI, кв.12 по плана на с. Стамболийски, Община Хасково, допълнено със Заповед № 317 от 07.08.2023г. (л.62-63). Приложен е допълнително диск (цифров формат) от страна на заявителя. От кмета на Община Хасково е изготвен писмен отговор до дружеството, в който е посочено, че представеното геодезическо заснемане на трасето на кабелна линия за захранване на ФЕЦ в имот УПИ XI, кв.12 по плана на с. Стамболийски, Община Хасково не отговаря на одобрения със Заповед № УТ-219 от 02.05.2023 г. на кмета на Община Хасково проект за изменение на ПУП-ПРЗ и допълване на специализирана план-схема. В отговора е посочено, че за да бъде извършена услугата е необходимо да бъдат отстранени несъответствията по преписката. От дружеството е подадено искане до кмета на Община Хасково – с вх. № 53В-655-1#3 от 16.09.2024г. (л.17-20 от делото), в което са описани фактите с подадените заявления и проведени срещи с представители на общинската администрация. С молба вх. № 5926 от 20.05.2025г. (л.90 и сл. от делото) е представен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 01.02.2024г. С молба вх. № 6868 от 11.06.2025г. (л.113-114 от делото) е представен и Констативен акт от 15.04.2023 г. за установяване годността на строежа (процесната ФЕЦ) с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването. Удостоверение с рег. индекс № УУТ-535/25.10.2024г. е издадено на 25.10.2024г. от кмета на Община Хасково. Пред АС гр. Бургас са представени Разрешение за ползване с № ДК-07-Х-276 от 29.11.2024г. на РДНСК – Хасково, както и Протокол за включване на електрическа централа в паралел с разпределителната мрежа и фактическо въвеждане в експлоатация с № 4537584 от 10.12.2024г., видно от съдържанието на който, процесната ФЕЦ има и сключен договор/декларация 4537584 за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и е наличен сключен договор № 1965 от 20.11.2024г. с търговец „Ритъм-4-ТБ“ ООД, в сила от 04.12.2024г. На посочената в протокола дата ФЕЦ е включена в паралел и фактически въведена за постоянна експлоатация. Пред съда са приети заключения по Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), извършена от инж. К. Белев и СТЕ, извършена от инж. М. Мавродиев (геодезист). Предмет на спора пред АС гр. Бургас е наличието, съответно неналичието на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Община Хасково, да издаде исканото удостоверение и вместо снабдяването на заявителя в 14-дневен срок от сезирането със заявление подадено на 11.01.2024г., като началният момент на неоснователното бездействие е 26.01.2024г., деня следващ крайният срок за произнасяне, както и обстоятелството, че документът е издаден едва на 25.10.2024г. Пред административния съд се е твърдяло, че за периода от 01.04.2024г. до 01.12.2024г. на дружеството са причинени пропуснати ползи в размер на 7 000 лв., тъй като в този диапазон от време ФЕЦ би могла да произвежда и продава енергия, ако бе снабдена своевременно с удостоверението от Община Хасково. Първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове и е приел, че в случая кумулативно са налични и три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразното бездействие на административен орган (част от администрацията на Община Хасково); наличие на вреди и съществуваща причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилите за ищеца вреди. За да достигне до извод за кумулативното им наличие, АС гр. Бургас е обсъдил всички събрани доказателства, ведно със заключенията по двете СТЕ и възраженията на страните. Съдът е кредитирал заключението по СТЕ, дадено от инж. Мавродиев (геодезист) и въз основа на него е приел, че указаната с писмо на Общинската администрация от 30.01.2024 г. необходимост от допълнителни данни по заснемането не касаят изменение на данните от самата геодезическа снимка, а уточняване на други несъществени данни за номера на квартали и имоти. Според АС гр. Бургас самият факт, че удостоверението е издадено без ответника да твърди дори, че е внасяно ново, коригирано в някакъв аспект геодезическо заснемане, нито други документи от страна на дружеството, в най-голяма степен онагледява липсата на порок в документите на ищцовото дружество, който да е бил законово основание за забавяне на исканата административна услуга и снабдяване на възложителя на строежа със съответното удостоверение, с оглед въвеждането му в експлоатация. Обоснован е извод за извършено от администрацията нарушение на нормативно указаният 14-дневен срок за извършване на услугата, по смисъла на §4, т.2 от ПЗР на ЗКИР и съгласно §8, т.3 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието и поддържането на КК и КР. Съдът е приел, че общински администрация е бездействала неоснователно от 26.01.2024г., деня, след изтичане законният срок за произнасяне до 24.10.2024г. Според първоинстанционния съд пропуснатите ползи съставляват пряка и непосредствена последица от забавяне издаването на документа от Община Хасково, с което обективно е забавено и снабдяването с разрешение за ползване, а оттам и останалите стъпки по фактическо въвеждане в експлоатация и участие на пазара на енергия. За да достигне до този извод, съдът е кредитирал заключението по СТЕ, изготвено от инж. К. Белев, според което липсват данни и не е удостоверена реална причина ФЕЦ да не може да функционира към 01.04.2024 г. Въз основа на събраните по делото доказателства е направен извод, че в рамките на един месец и 15 дни след получаване на удостоверението от Община Хасково ФЕЦ е стартирала дейността си. Въз основа на това е прието от съда, че към средата на м. март е била налице обективна възможност за започване работа на ФЕЦ и обусловеното от този факт реализиране на приходи на дружеството от продажбата на енергията, в случай, че бе издадено своевременно удостоверението от общинската администрация. Въз основа на изложеното е прието, че е налице вредоносен резултат, както и причинно-следствената връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилите вреди (пропуснати ползи). Съдът е приел, че са доказани всички факти и обстоятелства обуславящи присъждането на обезщетение за имуществени вреди от производството и продажбата на енергия за времето от 01.04.2024г. до 24.10.2024г. в общ размер на 5 100.37 лв., кредитирайки заключението по СТЕ, изготвено от инж. Белев. Въз основа на изхода от спора, Община Хасково е осъдена да заплати на „В 77 АКТИВИ“ ЕООД разноски по делото в размер на 2 234.11 лв. Решението е неправилно в обжалваната му част. Предявеният пред АС гр. Бургас иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че дружеството е претърпяло вреди от незаконосъобразното бездействие на административния орган за издаване на заявеното удостоверение. Дори да се приеме, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие на органа, настоящият състав намира, че по делото не е доказано наличието на настъпила вреда и причинна връзка. АС гр. Бургас неправилно е приел, че в случая е доказано наличието на причинно-следствената връзка между незаконосъобразното бездействие и вредите за дружеството. Изводите на съда са базирани на предположения, а не на реално установена връзкка между фактите, която като пряка последица има настъпването на вреда. По делото не е било спорно, че получаването на Удостоверение по чл. 54а от ЗКИР е само една от стъпките, водещи до издаване на Разрешение за ползване от РДНСК и края на процедурата по въвеждане в експлоатация на ФЕЦ е опосредена с издаването на други документи. Настоящият състав намира, че релевантен в случая е и момента, в който от дружеството е сключен договор за продажба на енергия. Събраните писмени доказателства и заключенията по СТЕ не водят до различен извод, тъй като в случая не е налице причинно-следствената връзка между незаконосъобразното бездействие и твърдяното настъпване на вредите за дружеството. Настоящият състав намира, че в случая не е доказано и наличието на пропуснати ползи за дружеството, във връзка със забавянето на издаването на исканото удостоверение и финализиране на цялостната процедура по въвеждане на ФЕЦ в експлоатация. В тази насока е основателно оплакването на касатора, че претендираните вреди са предполагаеми. Вредите в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразно бездействие за извършване на административна услуга. Необосновано от ищците се претендират вреди, представляващи нереализирани приходи от производство и продажба на енергия, която да се произведе ФЕЦ, находяща се в с. Стамболийски, Община Хасково, за периода от 01.04.2024г. до 24.10.2024г. По делото има данни, че дружеството е сключило договор за производство и продажба на енергия чак след като обекта е въведен в експлоатация, поради което в случая настъпването на вреда не е недоказа. Твърденията на дружеството за пропуснати ползи са неоснователни и хипотетични. Пропуснатата полза по чл.82 от ЗЗД, представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а само закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото. По делото липсва предварителен договор за изкупуване на електроенергия, валиден към 01.04.2024г. От дружеството не са наведени и твърдения, че такъв е съществувал. Няма как пропуснати ползи да се доказват с хипотетични цени. Използваните от вещото лице борсови цени са теоритичен максимум, който не отразява реалността на търговския оборот, тъй като в случая не е бил налице валиден договор. Неоснователно е оплакването на касатора, че е нарушена разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като е налице съпричиняване, обосновано от бездействието на дружеството след дадените му указания. Това оплакване се опровергава от събраните по делото доказателства, от които е видно, че след даването на указанията, от дружеството е подадено искане до кмета на Община Хасково – с вх. № 53В-655-1#3 от 16.09.2024 г. (л.17-20 от делото), в което са описани фактите с подадените заявления и проведени срещи с представители на общинската администрация. В искането е поддържано становище, че в одобрените инвестиционни проекти за изграждане на кабелната линия Община Хасково не е констатирала, респективно отразила подобно несъответствие с проекта за изменение на ПУП, а след завършване на строежа и външната връзка е получен издаден от Община Хасково Акт Образец 3, съгласно който както документацията, така и самият осъществен строеж отговарят на законовите изисквания, вкл. относно ПУП. В същият отговор от дружеството е направено иска се срочна реакция от страна на общинската администрация, тъй като инвестицията не може да работи. Подадена е и молба вх. № 5926 от 20.05.2025г. с представен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 01.02.2024г., видно от който строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, законовите изисквания и наличната строителна документация, която в достатъчна степен характеризира изпълнено строителство, а с молба вх. № 6868 от 11.06.2025г. е представен и Констативен акт от 15.04.2023г. за установяване годността на строежа (процесната ФЕЦ) с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването. По изложените съображения първоинстанционното решение, в обжалваната му част е неправилно постановено и следва да бъде отменено, като вместо него бъде отхвърлен иска на дружеството в съответната част. При този изход на спора на касационния жалбоподател, Община Хасково, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лв. за двете инстанции, както и заплатената държавна такса за образуване на делото пред касационна инстанция в размер на 12.50 лв. Сумата в общ размер на 412.50 лв. следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ и да се определи в размер на 210.90 евро. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение