Определение № 1413 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Е.-В. М. и В. Б. М., двете от гр. София, срещу Определение № 37414/ 12.11.2025 г. на Административен съд – София град (АССГ), постановено по адм. дело № 8349/ 2025 г., с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса. С частните жалби се настоява да бъде отменено Определението и жалбоподателките да бъдат освободени от държавна такса за образуваното пред АССГ по тяхна жалба против Решение № ППН-01-095/ 02.02.2022 г.на Комисията за защита на личните данни производство. Твърди се, че исканите от съда декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК са налични по делото и неправилно съдът не е уважил молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. За да остави без уважение искането на Е.-В. М. и В. Б. М. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за образуване на делото, която е в размер на по 5.11 евро за всяка една от тях, съдът е счел, че двете не са изпълнили в срок Разпореждане № 29115/ 04.09.2025 г., с което им е било указано да представят декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като им са указани и последиците от непредставянето, а именно, че съдът ще се произнесе при съобразяване доказателствата към жалбата. С оглед на това, съдът е приел, че по делото липсват данни за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно за доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост и възрастта на жалбоподателките, поради което не може да направи обоснован извод, че те не разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавната такса. Направил е извод, че заплащането на същата, която е посочил в общ размер от 20 лева, няма да създаде непреодолими финансови затруднения за жалбоподателките и е оставил искането им без уважение. По отношение жалбоподателката Е.-В. М. Определението е правилно. Съображенията за това са следните: На основание чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в първоинстанционното съдебноадминистративно производство на основание чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Още с подаване на жалбата е направено искане за освобождаване от държавна такса и за начина, по който да бъде извършвана комуникацията с лицата. За Разпореждане № 29115/ 04.09.2025 г. жалбоподателката Е.-В. М. е уведомена на адрес в гр. София, [адрес] с писмо с обратна разписка, до поискване, на 01.11.2025 г., видно от отбелязването върху известието аз доставяне. В предоставения 7-дневен срок, както и до постановяване на обжалваното Определение тази жалбоподателка не е предоставила доказателства, от които да се установи наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса. Липсват такива, както към жалбата, така и в цялата преписка по делото, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Частната ѝ жалба с оглед на това е неоснователна. По отношение частната жалба на В. Б. М. настоящият състав намира, че същата е основателна. Съображенията за това са следните: Разпореждане № 29115/ 04.09.2025 г. не е съобщено на В. М.. Видно от приложените по делото съобщения, такива са изпращани до Е.-В. М., но не и до В. М.. Разпореждането съдържа указания и към двете, но за същото е уведомена само Е.-В. М.. В. М. не е уведомена и за Определението, срещу което е подала частната жалба, предмет на настоящото производство. Неясно защо съдът е изпращал само 1 съобщение, както е отбелязано по делото за горните актове и това съобщение е до Е.-В. М.. В съобщението не фигурира името на В. М.. В този смисъл съдът не е изпълнил задължението си да уведоми надлежно жалбоподателката В. М., поради което Определението, с което е оставил без уважение искането ѝ за освобождаване от държавна такса, е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед на което следва да бъде отменено, а делото да бъде изпратено на съда за изпълнение задължението за уведомяване на В. М. за дадените в Разпореждане № 29115 от 04.09.2025 г. указания и едва след това да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,