Определение № 5617 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане /ИД на АСП/, чрез процесуален представител, против определение №1970 от 04.03.2026г., по адм. д. №446/2026г. по описа на Административен съд-Бургас /АС-Бургас/, в частта, в която е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед №ЧР-СП-2 17/11.02.2026г. на ИД на АСП. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението на АС-Бургас в обжалваната част като постановено в противоречие в материалния закон и необоснованост. Моли за неговата отмяната. Не претендира разноски. Ответникът – П. Н. С., чрез процесуален представител в писмено становище оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Бургас, в производство по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК, по искане на С. е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед №ЧР-СП-2 17/11.02.2026г. на ИД на АСП, с която на осн. чл.107, ал.2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. С. на длъжност „Началник отдел“ в отдел „Закрила на детето“ в ДСП-Карнобат. За да постанови този резултат АС-Бургас е приел за безспорно, че С. е лице, което е подало сигнал по реда Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, и се ползва от закрилата предвидена в този закон. Съдът е счел, че защитата по ЗЗЛПСПОИН е специална спрямо тази, предоставена по реда на АПК по отношение на предпоставките за прилагане. Приел е, че производството по чл.34, ал.1 от ЗЗЛПСПОИН е особено производство за спиране изпълнението на оспорения акт, и такова спиране е допустимо и при условията на чл.166, ал.4 АПК, като вероятността за причиняване от предварителното изпълнение на значителна или трудно поправима вреда на оспорващото лице, се презюмира по силата на чл.34, ал.1 ЗЗЛПСПОИН. Определението е правилно. В конкретния казус служебното правоотношение на С. е прекратено с оспорената пред първостепенния съд заповед №ЧР-СП-2 17/11.02.2026г. считано от 16.02.2026г., като служителката е подала сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН на 04.12.2025г. преди датата на издаване на оспорения акт. Предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 вр. ал.1 С. като сигнализиращо лице по ЗЗЛПСПОИН има право да получи предвидената в този закон защита от момента на подаването на сигнала, при условията на чл.6, ал.1 от с.з., които видно от доказателствата по делото са изпълнени. Съгласно чл.33, ал.1, т.1 ЗЗЛПСПОИН забранява се всяка форма на ответни действия спрямо лицата, посочени в чл.5, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд. При тези данни, предвид направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената пред АБ-Бургас заповед, представляваща прилагане на основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето, подало сигнала, и въведената от законодателя презумпция на 34а, ал.2 ЗЗЛПСПОИН, предполагаща и дерогация на изискването на чл.166, ал.2, изр. второ вр. ал.4 АПК, законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че от предварителното изпълнение на акта за оспорващия могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Предвид горното извода на АС-Бургас за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон на оспорената пред този съд заповед №ЧР-СП-2 17/11.02.2026г. на ИД на АСП е верен. Не се кредитират доводите в частната жалба. Подаден е сигнал, касаещ администрацията на АСП, а както се отбеляза по-горе с оспорената заповед е приложено основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето, подало сигнала. При установената липса на основания за отмяна на обжалваното определение същото трябва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора основателно е искането на ответната страна направено в депозираното становище, за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2026г. с адвокат Н. Арнаудова, които на осн. чл.143, ал.3 АПК се възлагат върху частния жалбоподател. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение