Определение № 2371 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 640/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по четири частни жалби както следва: Първата частна жалба е подадена от ДП „Пристанищна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 69, чрез юрк. М. Божинов срещу определение № 1232 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 494/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 5-95-00-350/19.07.2023 г. на областен управител на Област Русе. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното определение и се отправя искане към съда за неговата отмяна. Втората частна жалба е подадена от ДП „Пристанищна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 69, чрез юрк. М. Божинов срещу определение № 1233 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 494/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по същото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 3903/2023 г. на Районен съд Русе. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното определение и се отправя искане към съда да го отмени и да постанови определение за продължаване на производството по делото. Третата частна жалба е подадена от областния управител на Област Русе срещу определение № 1232 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 494/2023 г. по описа на Административен съд Русе. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на постановеното определение и се отправя искане към съда за неговата отмяна. Четвъртата частна жалба е подадена от областния управител на Област Русе срещу определение № 1233 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 494/2023 г. по описа на Административен съд Русе. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното определение и се отправя искане към съда да го отмени и да постанови съдебен акт, с който да продължи производството по делото. Ответникът по частните жалби – Б. Никифоров, представя писмени отговори, в които изразява становище за неоснователност и на четирите частни жалби. Областният управител на област Русе, в писмени отговори изразява становище за основателност на частните, подадени от ДП „Пристанищна инфраструктура“. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че и четирите частни жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. Никифоров срещу Заповед № 5-95-00-350/19.07.2023 г. на областен управител на Област Русе, с която на основание чл. 80, ал. 1, предл. 1 от ЗДС е наредено изземване от жалбоподателя на недвижим имот – държавна собственост, предмет на Акт № 5471/28.04.2014 г. за поправка на Акт № 4664/10.08.2009 г. за публична държавна собственост, находящ се в гр. Русе, ул. „Пристанищна“, представляващ сграда с идентификатор: 63427.2.5688.2 по КККР на гр. Русе, със застроена площ от 516 кв.м. В хода на висящото съдебно производство с молба вх. № 4777/14.11.2023 г. по описа на Административен съд Русе, жалбоподателят Б. Никифоров, е поискал да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед на основание чл.166, ал.2 АПК, като е изложил аргументи за това и е приложил доказателства. С определение № 1232 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 494/2023 г. по описа на Административен съд Русе, е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 5-95-00-350/19.07.2023 г. на областен управител на Област Русе. За да постанови този резултат съдът е приел, че искането е основателно, поради мотивирането му с факта на висящност на новообразувано пред Районен съд Русе съдебно производство. По делото е приложен заверен препис от определение № 4107 от 16.10.2023 г. по гр. дело № 3903/2023 г. на Районен съд Русе. От извършената служебна справка в деловодството на Районен съд Русе е установено, че Б. Никифоров пред гражданския съд е предявил срещу ответник - Областен управител на Област Русе обективно съединени искове с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 604, ал. 2 от ГПК и е отправил искане към съда за отмяна на Акт за държавна собственост № 5471/28.04.2014 г. за поправка на Акт № 4664/10.08.2009 г. за държавна собственост относно вписаното в него несъществуващо обстоятелство, че имот с идентификатор: 63427.2.5688.2 по КККР на гр. Русе е държавна собственост и на основание чл. 604 ГПК да се заличи вписаното обстоятелство. В оспореното определение е посочено и това, че в оспорената Заповед № 5-95-00-350/19.07.2023 г. на областния управител на Област Русе, гореописаните актове за държавна собственост са послужили за легитимацията на Държавата като собственик на изземваната постройка. В този връзка, съдът е приел, че висящността на исковото производство и разрешаването на спора относно актовете, с които е обосновано разпореденото изземване в полза на държавата, има значение за основната предпоставка за издаване на заповедта по чл. 80, ал. 1 от ЗДС - имот – държавна собственост. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че в случая са налице предпоставките за спиране на допуснатото по закон, предварително изпълнение. В тази връзка съдът е приел и това, че е налице преюдициалност на гр. дело № 3903/2023 г. на Районен съд Русе спрямо адм. дело № 494/2023 г. по описа на Административен съд Русе, която налага приложимостта на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, според която съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Ето защо с определение № 1233 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 494/2023 г. по описа на Административен съд Русе, съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 3903/2023 г. на Районен съд Русе. Определенията са правилни. Съгласно чл. 80, ал. 3, изречение второ от ЗДС, обжалването на заповедта за изземване на държавен имот, не спира нейното изпълнение, освен ако съдът по искане на страната не спре изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, то може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, предпоставящ основателността на искането от конкретната преценка относно възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка правилно административния съд приема, че предвид данните по делото, сочещи на неприключил спор относно собствеността на процесния имот и неминуемо свързаните с освобождаването на имота, неудобства, загуби и разходи, в случая са установени предпоставките за спиране на допуснатото по закон, предварително изпълнение. Следва да се отбележи и това, че по делото е представено решение № 15 от 05.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3903/2023 г. на Районен съд Русе, с което съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Акт № 5471/28.04.2014 г. на Областен управител на Област Русе за поправка на АПДС № 4664/10.08.2009 г. и АПДС №4664/10.08.2009г. на Областен управител на Област Русе в частта за имот - сграда с идентификатор 63427.2.5688.2, като е заличил вписаното обстоятелството, че имот идентификатор 63427.2.5688.2 е държавна собственост. Именно този имот е предмет на изземване с оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Обоснован е правният извод на решаващия съд за наличие на предпоставки за спиране на изпълнението на оспорената заповед и с оглед принципите за законност и за съразмерност по чл. 4 и чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, а според разпоредбата на чл.6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Тук следва да се посочи, че правомощията на административния орган не са безконтролни, тъй като същите следва да се подчиняват на цитираните принципи на АПК. Неоснователно се явява твърдението на областния управител на област Русе, че при издаване на процесната заповед са били налице и двете материално правни предпоставки за прилагането на чл. 80, ал. 1 от ЗДС – наличие на движим имот, който е държавна собственост, и владение или държане на този имот от трето лице без основание. В случая, при висящ спор относно собствеността на процесния имот, не може да се приеме, че по безспорен начин, в хода на административното производство, е установена собствеността на държавата, която е основната предпоставка за издаване на заповедта по чл. 80, ал.1 от ЗДС. В този смисъл и по аналогични мотиви, настоящият състав прецени като правилно и определението, с което е спряно производството по делото. Въпросът относно собствеността на имота е преюдициален по отношение на административния спор за законосъобразност на заповедта за изземване. Още повече, че с решение № 15 от 05.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3903/2023 г. на Районен съд Русе не само са отменени актовете, на които органът се е позовал при издаване на оспорената заповед за изземване, но е и заличено вписаното обстоятелството, че процесният имот с идентификатор 63427.2.5688.2 е държавна собственост. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваните определения са правилни. Не са налице релевираните с частните жалби отменителни основания, поради което определенията следва да се оставят в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо, приложим на основание чл.236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение,