Определение № 3 от 02.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4297/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Е. Х. Г., чрез адв. И. В., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 677/07 от 15. 05. 2007 г. по гр. д. № 668/2006 г. на ВКС, 5 г.о. и оставеното в сила решение от 01. 03. 2006 г. по гр. д. № 3109/2004 г. на СГС, потвърждаващо решение от 5. 06. 2000 г. по гр. д. № 8013/1999 г. на СРС, 45 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Е. Х. Г. против Столична община иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/4 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], м. „К. село – Плавателен канал“, на [улица]/16, цялото с площ от 1880 кв.м., при граници: [улица]и общински имоти, ведно с построената в него сграда. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение при преценка основателността на иска по чл. 108 ЗС, а именно: АДС № № 8947/75 г.,7127/70 г., 4373/61 г. и от 3. 03. 1965 г., АОС № 436/99 г., оценителен протокол от 19. 01. 1961 г., доклад № 6766/22. 12. 1960 г. на началник отдел „Благоустройство и строителен контрол“ при РНС, становище от отдел „Държавни имоти“ при ТОА „К. село“, писмо изх. № 5348/20. 07. 1965 г., доклад от началника на отдел „Просвета и култура“ при К. РНС, протокол № 29/27. 11. 1961 г. от заседание на Изпълкома на К. РНС, писмо изх. № Г-1163/13. 04. 1960 г. от СГНС, отдел „Ж..комунален“ до комисията по дневния ред при ИК на СГНС, протокол № 29/30. 12. 1960 г. от заседание на Изпълкома на К. РНС. Твърди се, че писмените доказателства били открити от молителката през месец май 2018 г., когато били представени от Столична община по друго висящо дело между същите страни - гр. д. № 633/2018 г. на СРС, 1-20 с-в. Ответната страна по молбата за отмяна – Столична община изразява становище за неоснователност на същата и оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС. Подадена е от легитимирана страна – молителката е обвързана от неизгодно за нея решение, отхвърлящо предявен от същата иск по чл. 108 ЗС, и има интерес да иска отмяната му. Молбата за отмяна следва да се приеме за подадена в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед заявения от молителката момент на узнаване на визираните в същата обстоятелства и установяващите ги писмени доказателства – 11. 05. 2018 г. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. чл. 260 и 261 ГПК, вр.чл. 306 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността й. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,