Определение № 14 от 01.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 857/2017 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 13675/21.12.2017 г. от [фирма], [населено място] с искане да бъде допълнено решение № 121 от 11.12.2017 г. по гр. д. № 857/2017 г. на ВКС, II г. о. като на молителя се присъдят разноските, направени в извънинстанционното производство по отмяна. Ответникът по молбата - [фирма], [населено място] е депозирал писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на същата. С решение № 121 от 11.12.2017 г. по гр. д. № 857/2017 г. на ВКС, II г. о. е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 13 от 13.01.2012г. по гр.д.№ 635/11г. на Велинградския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както и молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила определение № 739 от 26.11.2015г. по гр.д. № 910/15г. на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество тя е неоснователна. В случая, до приключване на устните състезания по делото, когато най-късно може да бъде валидно заявена претенция за разноски, молителят не е направил такова искане, нито е представил доказателства разноски да са били направени във връзка с молбата за отмяна на [фирма]. С оглед изложеното молбата за допълване на решението в частта му за разноските следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,