Определение № 4928 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3924/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молби, озаглавени „касационна жалба“ вх. №89442/18.03.2024г. и вх. №94362/21.03.2024г., подадени от С. Й. Д.- К., ЕГН [ЕГН], действаща като ЕТ „Д-р С. Д.- К.- амбулатория за специализирана медицинска помощ- индивидуална практика за специализирана медицинска помощ- гинеколог“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] за отмяна на влязлото в сила Решение №17930 от 02.11.2023г., постановено по гр. д. №32263/2023г. по описа на Софийския районен съд, с което е била осъдена да предаде на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания Проф. д-р М. М.“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. Х. Д., държането на кабинет №155, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, с площ от 12,66 кв.м., в сградата на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания Проф. д-р М. М.“ ЕООД, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4082.262 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД- 18- 15/06.03.2009г. на изп. директор на АГКК, с предназначение: за осъществяване на извънболнична първична медицинска помощ, предадено на ответника от ищеца съгласно договор за наем от 30.03.2012г. В молбите се поддържа, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания Проф. М. М.“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от представлявано от управителя Б. Х. Д., чрез пълномощника си адв. И. П., е подал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата. При извършената по реда на чл.306, ал.1 от ГПК служебна проверка настоящият състав на съда установи, че молбите за отмяна са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като в същите молителката формално е посочила наличието на основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, но не е изложила твърдения за наличието на обстоятелства, относими към посочените хипотези. Видно от съдържанието на молба вх. №89442/18.03.2024г., в същата молителката е посочила, че новите доказателства, поради които иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, са самото съдебно решение и съобщението за връчването му, които не могат да съставляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. В останалата си част по този пункт молбата съдържа оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждането на делото, които не могат да бъдат свързани с основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, и такива по съществото на спора. Видно от съдържанието на молба вх. №94362/21.03.2024г., в същата, обосновавайки основанието по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, молителката не се позовава на установени по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, а прави собствен анализ на писмените доказателства по делото и излага доводи по съществото на спора. Според настоящия състав на съда при така изложените твърдения в молбата, в които само се сочи наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т.1 и т.2 от ГПК, но изложените доводи не са относими към съответните основания, молбата не може да бъде допусната до разглеждане по същество в открито съдебно заседание. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и се оставя без разглеждане. С оглед изхода на спора молителката следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна по молбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на четвърто отделение,