Определение № 2159 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Ромекс – П. Беширов“ срещу определение № 8664 от 13.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1615/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да определи частната жалба като неоснователна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от ЕТ „Ромекс – П. Беширов“ срещу ревизионен акт № Р-16001623001958-091-001/14.12.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 166/17.04.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП. С решение № 3636 от 16.04.2025 г., постановено по адм.д. № 1615/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ „Ромекс – П. Беширов“ срещу горецитирания ревизионен акт. Първоинстанционното решение е обжалвано с касационна жалба от едноличния търговец. С разпореждане по вх. № 20106 от 07.10.2025 г. на председателя на първо отделение на Върховния административен съд, касационната жалба подадена от П. Беширов, в качеството му на ЕТ „Ромекс – П. Беширов“ е изпратена по компетентност на Административен съд Пловдив за произнасяне по формулираното в молба вх. № 13288/14.08.2025 г. по описа на Административен съд Пловдив искане за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ (ЗПП). В изпълнение на дадените указания от председателя на първо отделение на Върховния административен съд е постановено обжалваното пред настоящия съдебен състав определение № 8664 от 13.10.2025 г. по адм. д. № 1615/2024 г. на Административен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на П. Беширов, като ЕТ „Ромекс – П. Беширов“ с молба от 14.08.2025 г. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в освобождаването от внасянето на държавна такса по сметка на ВАС. За да постанови този резултат административният съд е приел, че жалбоподателят сам е изпълнил разпореждането на съда за внасяне на държавна такса по касационната жалба в размер на 70 лв. и не е поддържал искането си от 14.08.2025 г. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в освобождаване от държавна такса напълно. Съдът е изложил мотиви за реда по който се предоставя правна помощ, като е съобразил и кръга на лицата на които се предоставя правна помощ. Прието е, че молителят участва в процеса в качеството си на едноличен търговец, което го изключва от кръга на лицата, на които се предоставя правна помощ. Освен това съдът е съобразил, че делото по което се иска предоставяне на правна помощ е данъчно, по реда на ДОПК, което е пречка по чл. 23, ал. 2 от ЗПП за предоставяне на такава. Независимо от изложеното, доколкото едноличният търговец е и физическо лице, съдът е изложил аргументи и по същество за липсата на основания за предоставяне на правна помощ на молителя и в качеството му на физическо лице. В определението са цитирани разпоредбите на чл. 21, т. 2 във вр. с чл. 23, ал. 2 от ЗПП за условията, които следва да са налице, за да бъде предоставена правна помощ. Административният съд е извършил служебна проверка в Търговския регистър, от която е установил, че молителят е вписан като управител на няколко дружества – ООД и ЕООД, както и като член на съвета на директорите и представляващ на едно акционерно дружество, без да са налице данни, че тези дружества са в производства по ликвидация или несъстоятелност. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че липсват предпоставките за предоставяне правото на жалбоподателя да получи безплатна правна помощ за сметка на бюджета по реда на ЗПП. Определението е правилно. Съгласно чл. 24, т. 3 от Закона за правната помощ, правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. В процесния случай делото е данъчно, страната кандидатстваща за правна помощ е П. Беширов в качеството си на ЕТ „Ромекс – П. Беширов“ в ревизионното производство по издаване на обжалвания ревизионен акт. Съгласно чл. 5 от ЗПП правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони. Анализа на цитираната разпоредба налага извод, че в закона императивно е определен кръга на лицата, в полза на които може да се предостави правна помощ и това са само физически лица. В случая обстоятелствата, че производството е данъчно по реда на ДОПК и разширената правосубектност на лицето в качеството му на ЕТ „Ромекс – П. Беширов“ не налагат осъществяване на преценка относно липсата или наличието на условията за предоставяне на правна помощ предвидени в чл. 23, ал. 3 от ЗПП. Неоснователно се твърди в жалбата, че в случая чрез отказа за предоставяне на правна помощ е допуснато нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи, като е ограничено правото на жалбоподателя на защита и достъпа му до съд. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в чл. 6 § 1 гарантира на всеки правото съдът да реши относно неговите граждански права и задължения. По този начин той провъзгласява „правото на съд”, от което съответно правото на достъп до съд. Категорично Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека приемат, че достъпът до съд може да бъде ограничен от ограничения от различно естество, в това число и финансови, като само по себе си това ограничение не е в противоречие с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ако правото на достъп до съд не е накърнено в самата си същност. В процесния случай предвид предмета на спора и фазата на съдебното производство се налага извод, че едноличният търговец е реализирал правото си на съдебен контрол на ревизионния акт пред Административен съд Пловдив, както и правото си на подаване на касационна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, по която все още не е налице произнасяне. Характерът на процесното производство е такова, че в закона не се предвижда задължителна адвокатска защита. В конкретния случай непредоставянето на правна помощ не може да се възприеме, като финансово ограничие за достъп до касационна инстанция, което да се явява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на ЕТ „Ромекс – П. Беширов“. Следва да съобрази, че частният жалбоподател е търговец и дейността му не е прекратена, което предполага получаване на приходи от осъществяваната търговска дейност, съответно възможността за заплащане на възнаграждение за адвокат за целите на касационното производство. При съобразяване на тези обстоятелства, определението е правилно. От страна на ответника по частната жалба е направено искане за присъждане на разноски, което предвид изхода от спора е основателно. ЕТ „Ромекс – П. Беширов“ следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 66,47 евро (или 130 лв.), на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение