Определение № 9101 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. Д. от гр.София против Разпореждане № 6148/04.06.26г по д.№ 4035/26г на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу Решение № 8826/05.03.26г по д.№ 13238/25г на Административен съд- София-град и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че спорът не се отнася само до отказ да се отпусне обезщетение за безработица, а са засегнати нейни осигурителни права, нейният осигурителен статус и са налице последици от административни актове, които признават или отричат осигурителни периоди и права по Кодекса за социално осигуряване. В хода на административното и съдебното производство жалбоподателката узнала, че като следствие от постановени административни актове от органа има непризнат нейн осигурителен статус. Следва да се направи преценка и на нейните осигурителни периоди и права, което има самостоятелно значение извън отказа да й се даде обезщетение за безработица.Освен това на 05.06.26г жалбоподателката депозирала доказателства, които не са били налични към момента на постановяване на обжалваното Разпореждане, а то непълно възприема предмета на спора и последиците му върху осигурителните й права. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира Частната жалба за допустима /чл. 236 вр. чл. 215 от АПК/, по следните съображения: Частната жалба е депозирана в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; депозирана е от лице, участвало в съдебното производство пред ВАС и за което Разпореждането е неблагоприятно /чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 213а ал.7 вр. чл. 229 ал.1 от АПК; депозирана е пред надлежния съд /чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК/. За да се произнесе по същество на частната жалба, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: Производството по дело № 13238/25г на АССГ е образувано по жалба на Д. против Решение № 1040-21-671/18.11.25г на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 214-00-15992-3/03.09.25г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-София-град за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. В обжалваното Решение е посочено, че административното производство е по реда на чл. 117 ал.1 т.2 б.“б“ и ал.3 от КСО. АССГ отхвърля жалбата на Д. и тя депозира касационна жалба до ВАС, като е образувано д.№ 4035/26г. При извършена проверка по чл.213а ал.6 от АПК относно редовността и допустимостта на касационната жалба, Председателят на шесто отделение постановява обжалваното Разпореждане по чл. 213а ал.6 т.2 от АПК за оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на делото - поради недопустимост на касационната жалба по чл.215 т.4 от АПК/подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване/. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира Разпореждането за правилно и законосъобразно по следните съображения: Начало на административното производство е сложено със Заявление вх.№ 214-00-15992/08.10.24г за отпускане на обезщетение за безработица във връзка с прекратено трудово правоотношение, считано от 07.10.24г. Единственият предмет на разглеждане и произнасяне от страна на органите в административното производство е посоченият в Заявлението предмет. Дори в постановените в хода на административното производство Разпореждане № 214-00-15992-3/03.09.25г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-София-град и потвърждаващото го Решение № 1040-21-671/18.11.25г на Директора на ТП на НОИ-София-град да има направени констатации относно непризнати осигурителни права на заявителката, то тези осигурителни права са предмет на други административни производства и не са предмет на волеизявленията на надлежните органи в процесното административно производство. Представените от жалбоподателката доказателства след постановяване на обжалваното Разпореждане са неотносими към предмета на спора, който е очертан от Заявлението й от 08.10.24г. Поради което доводите от частната жалба са напълно неоснователни. Обжалваното Разпореждане е съобразено изцяло с практиката на Върховния административен съд-шесто отделение /Определение № 3493 от 06.03.2020 г., постановено по адм. д. № 1384/2020 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, Определение № 8715 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2022 г., 5-членен състав, Определение № 9420 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2023 г., VI о., Определение № 9938 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2023 г., VI о., Определение № 10412 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9849/2023 г., Определение № 13500 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2024 г., VI о., Определение № 12164 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2024 г., VI о., Определение № 11434 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2024 г., VI о., Определение № 10241 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2024 г., VI о., Определение № 7643 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2024 г., VI о., и др./. Както бе посочено, административното производство е протекло по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.“б“ вр. ал.3 от КСО, като пред АССГ производството е по реда на чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО, не подлежат на касационно оспорване решенията на първоинстанционния съд, постановени по жалби срещу актове по чл.117 ал.1 т.2 б.“б“ от КСО. Следователно, Решението на АССГ не подлежи на касационно оспорване. Това кореспондира с чл. 131 от АПК за предвидени изключения от двуинстанционен съдебен контрол. КС на РБ постанови Решение № 5/19.04.19г по този въпрос, като прие, че едноинстанционното съдебно производство не засяга правото на защита на лицата и достъпът им до съд е гарантиран. Уреденият в КСО начин на оспорване по административен ред на издадените индивидуални административни актове и последващото едноинстанционно съдебно производство представлява важна процесуална възможност за гарантиране правото на защита съгл. чл. 56 от КРБ вр. чл.6 §1 от КЗПЧОС. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение