Решение № 8642 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2016 г.

Решение № 8642 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. З. К., в качеството му на процесуален представител на "Д.-55-К. и с-ие" СД, срещу решение № 545 от 14.03.2016 г. по адм. дело № 2316 по описа за 2015 г. на административен съд - В.. С него е отхвърлена жалбата дружеството срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на първоинстанционната жалба и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт И. П.. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - В. е бил ревизионен акт № Р-19-1303805-091-001/25.02.2015 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 285/23.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. в частта относно отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури за доставка на гориво, резервни части и авторемонтни услуги за данъчни периоди от 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г. в общ размер от 6 665.17 лв. и относно извършена корекция от органа за липси, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 01.2010 г. и начислен ДДС в размер на 16 748.30 лв. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК, поради което ревизията е извършена по особения ред, за което ревизираното лице е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка, събраните доказателства и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза, възраженията на дружеството - жалбоподател, приложените разпоредби на чл. 122 и сл. от ДОПК и на съответните материалноправни разпоредби от ЗДДС. О. е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, който се споделя от настоящия съдебен състав, още повече, че съдът аргументирано се е позовал на национална и европейска съдебна практика. Административният съд правилно е отграничил основните спорни моменти, а именно наличието на цитираните фактически основания, за да бъде реализирана ревизията по специалния ред и дължимостта на формираното задължение за ДДС, респ. правилното му определянето му размер, както и на лихвата за забава. По делото е безспорно установено, че ревизираното дружество има за предмет на дейност търговия на дребно с хранителни стоки, цигари и тютюневи издели, пакетирани хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, като е имал два обекта - кафе-аперитив и смесен магазин. Констатирано е, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за доставки на горива, резервни части и авторемонтни услуги, като то не притежава МПС, които да са заведени в счетоводството му. През ревизирания период то е произвеждано и земеделска продукция. След преглед на представените документ е установено, че не са представени документи като пътни листове, работни карти и разходооправдателни документи относно отчитане на горива и други материали за експлоатация на МПС, в т. ч. и на селскостопанска техника. В даденото обяснение по повод на ИПДПОЗЛ е посочено, че такива не са съставяни, съгласно протокол от 18.03.2014 г. Прието е, че е упражнено право на данъчен кредит за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Административният съд е направил анализ на характера на данъка върху добавената стойност, както и на решение на СЕО от 14 февруари по дело С-268/83, на решение от 16 февруари по С-118/11 на СЕС, като е обосновал, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на ДДС, доколкото стоките и услугите ще се използват за целите на неговите облагаеми доставки. Според съда, а това се възприема от настоящата инстанция не са ангажирани доказателства във връзка със защитната теза на ревизирания субект, че процесните доставки са използвани за икономическата му дейност. И в съдебното производство не са представени разходооправдателни документи по повод закупуването на горивото, както и такива относно включването на същите в стойността на последващи облагаеми доставки, по които той е изпълнител. Във връзка с това подробно е обсъдил представения договор за безвъзмездно ползване от 1.04.2004 г., с "М." ООД, според който това дружество му предоставя за безвъзмездно ползване и за неограничен период товарен автомобил, "Ситроен" C 250D. Съдът правилно е отчел посоченото по-горе непредставяне на искани фактури, документи относно собственост или ползване на МПС, като акцентирал и на факта, че договорът е представен при административното обжалване. Правилно той е посочил, че не се спори относно собствеността на МПС и неговата пререгистрация, но последната направена на 29.06.2006 г. не може да фигурира като такава в договора, който е с предшестваща дата - 1.04.2004 г. Поради тези съображения съдът е ценил това доказателства, като изрично е посочил, че "споделя извода за недостоверност на договора, направен от административния орган". В случая не е необходимо и откриване на производство по оспорване, в какъвто смисъл е касационното възражение. Не са ангажирани доказателства и с оглед на използването на същия за осъществяване на неговата дейност. Такива няма и по повод на друга евентуално ползвана земеделска техника. Този извод на съда се явява обоснован и от заключението по ССчЕ, експертът по което сочи, че не може от воденото счетоводство да се установи дали разходите за процесните доставки са включени в конкретни облагаеми доставки от ревизирания субект. В тази част на спора правилно е кредитирано цитираното заключение. По повод на втория спорен момент относно начисления ДДС, поради извършена корекция, с оглед несъответствията между крайните салда за 2009 г. и началните за 2010 г., правилно е прието, че са налице липси, които налагат приложението на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, а това е резултат и на заключението на съдебния експерт. Следва да бъде споделено посоченото от съда, че "преценката за наличието или липсата на основания за извършване на корекция следва да се извършва с оглед на правото на приспадане - дали стоките, респ., активите могат да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки и дали връзката с правото на приспадане е прекъсната". При положение, че не са констатирани придобити активи и стоки, за които да не е ползван ДК и при невъзможност предвид начина на водене на счетоводството да се установи размера на приспаднатия ДДС за липсващите стоки, правилно е отбелязано, че размерът на корекцията е определен по възможно най-достоверния начин и при съобразяване на формулите по чл. 79, ал. 6 ЗДДС, с оглед на видовете активи. Правилно съдът е преценил и разпределил доказателствената тежест, с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Последователни и точни са изводите на съда за наличието на основанията по ал. 1 от чл. 122 от ДОПК, за да се реализира процесната ревизия по посочения ред. Също така следва да се посочи, че касационните съображения са насочени към неправилната според касатора преценка на доказателствата и доказателствените средства, каквито нарушения не се установяват от настоящия съдебен състав. Изводите на съда са правилни и обосновани и съответстват на събраните доказателства и на установеното от експерта относно начина на водено счетоводство на дружеството, което е резултат и от процесуалното поведение на ревизирания субект в административното и съдебните производства. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, ал. 1, т. 4, в приложимата редакция в размер на 1 608.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение