Определение № 7135 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д. Д. срещу определение № 583 от 30.04.2025 г., постановено по административно дело № 430/2025 г. от Административен съд София-област (АССо), с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да предостави информация за обработваните негови лични данни и производството по делото е прекратено, като представената по делото молба от жалбодателя е изпратена на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството му на администратор на лични данни за преценка на нейната редовност, допустимост и основателност. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея. В постъпил писмен отговор същата твърди, че обжалваното определение е правилно, тъй като искането на жалбодателя не било изпратено на електронна поща на дружеството, а на адрес, за който не е представил доказателства, че е на дружеството, а освен това поради изложеното за жалбодателя не бил налице правен интерес от подаване както на първоначалната, така и на частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: АССо е сезиран с жалба от Р. Д. Д., подадена чрез процесуален представител против мълчалив отказ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да му предостави информация за обработваните от това дружество негови лични данни, ведно с копие от носителите на тези данни. Към молбата е представено заверено копие от молбата на Д. до ответника и копие от информация от електронна поща за изпратена молба. По тази молба е образувано адм. дело № 430/2025 г. по описа на АССо по реда на чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) предвид съображение 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), при което в случая при подадена жалба до съда да предприеме мерки за изпълнение на разпоредбите на чл. 152, ал. 4 и чл. 154 АПК. При липсата на надлежно конституирани страни и преписка по делото обжалваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до материална незаконосъобразност на определението. Предмет на оспорване пред него е мълчалив отказ на администратор на лични данни да предостави искана от субекта на данни информация по 12-22 ОРДЗ, при което дали искането на субекта на данните до администратора е подадено на адреса на последния и във формата, предвидена в ОРДЗ е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост, която би била налице единствено при наличие на някоя от хипотезите по чл. 159 АПК. При образувано съдебно производство съдът дължи извършване на проверка за редовност на жалбата по реда на чл. 158 и за нейната допустимост по реда на чл. 159, като при липа на установявания за нередовност или недопустимост, съобразно цитираните законови норми съдът дължи проверка на обжалвания акт на всички основания по чл. 146, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК. Фактът, че жалбодателят с жалбата до съда е приложил заверено копие от искането си до администратора не води до извод, че е подадено неподписано такова до администратора, какъвто извод е направен в обжалваното определение. Именно затова законодателят е предвидил, че съдът следва да вземе всички мерки за да се снабди с преписката, по която е постановен оспореният пред него акт, като единствено въз основа на материалите в нея може да направи извод дали подаденото искане е в съответствие със законовите разпоредби. Тази проверка е част от дължимата от съда проверка за законосъобразност на оспорения пред него акт, при което постановеното изпращане на искането до лице, което е посочено като ответник от жалбодателя за извършване на преценка относно нейната редовност, допустимост и основателност лед като жалбата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено буди недоумение. Отделно от това, при липсата на конституирани страни, констатациите в обжалваното определение за ненадлежно сезиране на администратора и при липсата на данни от кой момент е въведен отделен електронен адрес съгласно ОРЗД са необосновани. Още повече, че на адреса, посочен като получател на искането се отваря страница на APS group, с последваща такава за България, на която на български език са дадени разяснения за действия на съконтрагенти в различни ситуации, като едва след влизане в рубриката Полезни връзки, Обработване на лични данни в съобщение за защита на лични данни, в края на дадените пояснения е посочен интернет адресът, на който гражданите могат да поставят въпроси във връзка с обработването на лични данни, което поставя въпроса дали това посочване изпълва целите на ОРЗД за публикуване на известие. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно приложимите в случая норми на АПК, ЗЗЛД и ОРЗД, като съдът следва да формира правните си изводи след изясняване на спорните факти и при спазване на принципите по чл. 4, 6, 8, 9 и 10 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение