Определение № 351 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3588/2020 г.

Делото е образувано по молба на А. Б. М. за отмяна на определение № 48/19.02.2020 г., постановено по гр.д. № 4028/2018 г. от състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Излага съображения за неправилност. С това определение сезираният с молба за отмяна тричленен състав на Върховния касационен съд е оставил същата без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея съдебно производство – прекратил. Същото определение, по частна жалба на А. М., е било вече предмет на проверка от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по частно гр.д. № 85082020 г. С определение № 104/19.03.2020 г. обжалваният съдебен акт е потвърден. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата, предмет на настоящото производство, е недопустима, като подадена срещу акт, изключен от приложеното поле на чл. 303 ГПК, а още и с обосновка, която не се основава на нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. В ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, е изяснено, че определенията не подлежат на отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК, с изключение на определението, с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска. В същия тълкувателен акт, т. 10, е разяснено още, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и в този случай ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая се иска отмяна на определение за прекратяване, но не поради отказ от иск, а още и по съображения за неправилност. В заключение, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. МОТИВИРАН от горното, съдът