Решение № 3732 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14803/2017 г.

Решение № 3732 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14803/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 129, ал. 7, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във връзка с вр. с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В., от [населено място], [улица], против решение № 167 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 147/2017 г. по описа на Административния съд (АС) – Кюстендил. По поддържани оплаквания за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - С. Т., главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Дупница, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в представен по делото писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Участвалият в касационното производство прокурор мотивира заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че АУПОВ е връчен на адресата на 30.11.2013 г., като няма данни да е обжалван в законоустановения срок (чл. 107, ал. 4 ДОПК). Обосновава становище, че първоначалната жалба, с която е сезиран АС - Кюстендил е процесуално недопустима, т. к. е подадена против влязъл в сила административен акт. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо. Предмет на развилото се пред АС - Кюстендил съдебно производство е потвърден с решение на началника на отдел "МДТ" при община Дупница акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от орган по приходите в същото общинско звено. При обжалването на АУЗД за местни данъци и такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ (относно местните данъци) и чл. 9 б ЗМДТ, който препраща към чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ (за местните такси). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 144, ал. 1 ДОПК е посочено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за местни данъци и такси, съгласно чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Нормата на чл. 156, ал. 1 ДОПК сочи, че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид текста на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за АУПОВ на обжалване пред съда подлежи самия АУПОВ, а не решението на решаващия орган, с което е потвърден. В приложимия процесуален закон (ДОПК) има специални правила за обжалването, като съгласно чл. 159, ал. 2, ответник в съдебното производство е решаващият орган. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК), като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (Арг.: чл. 159, ал. 2 ДОПК). В нарушение на специалните процесуални разпоредби на ДОПК първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник по делото главният специалист в отдел "МДТ", а не началникът на отдел "МДТ" при община Дупница в качеството му на решаващ орган, притежаващ самостоятелна правосубектност - § 1, т. 1 ДР на АПК и чл. 4, ал. 5, пр. 2 ЗМДТ, във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК. В случая не намира приложение общото правило по чл. 153, ал. 1 АПК, според което страни в производството пред съда са оспорващият и органът, издал административния акт, т. к. в производството по обжалване на актове за установяване на публични задължения е приложимо специалното правило по чл. 159, ал. 2 ДОПК, според което като ответник по делото се призовава решаващият орган, т. е. органът, който е осъществил задължителния административен контрол. Респ. ответник в съдебната фаза на оспорването е произнеслият се изрично или мълчаливо по реда на задължителното административно обжалване по-горестоящ орган, а материалноправната му легитимация е дефинирана от статута му на решаващ такъв - страна, засегната от правния спор. В случаите, когато се касае до обжалване на актове за установяване на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК при обжалване на този акт пред съда, като ответник следва да бъде конституиран и да участва ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община, или в конкретния казус като ответник е следвало да участва началникът на отдел "МДТ" при община Дупница, а не органът, издал обжалвания административен акт. Актът за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № АУ001226/26.11.2013 г., издаден от орган по приходите в отдел "МДТ" в община Дупница, е съобщен на жалбоподателя на 30.11.2013 г. и е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, като жалбата е постъпила в отдел "МДТ" на 03.05.2017 г. с вх. № 94-В-553. Както бе посочено по-горе, нормите на чл. 4, ал. 1 и ал. 5 ЗМДТ обосноват приложимост на разпоредбите на ДОПК при обжалването на АУПОВ по административен ред, което следва да се осъществи в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК, чрез отдел "МДТ" до началника. Последният в качеството на решаващ орган, съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. При действието на чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК неуспешно проведеното оспорване на АУПОВ по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на достъп до съд. Според данните по делото, данъчнозадълженото лице е уведомено за акта на 30.11.2013 г., а е подало жалба по административен ред на 3.05.2017 г. Доколкото в хода на производството е поддържало, че подписът върху извествието за доставяне на пощенската пратка, с която е връчен АПУОВ не е положен от него, респ. съобщаването е нередовно, поради което и не е произвело правни последици, решаващият съд е следвало да укаже ангажирането на доказателства във връзка с направеното оспорване автентичността на положения подпис и след установяване на този факт, да прецени валидно ли е осъществено обжалването на акта по административен ред като условие за оспорването му пред съда, респ. от значение за допустимостта на жалбата. С оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК, съгласно която пред касационната инстанция са допустими само писмени доказателства, няма процесуална възможност да бъдат проверени твърденията на жалбоподателя, че подписът върху обратната разписка не е негов. Тази проверка е следвало да бъде извършена от първоинстанционния съд. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за ненадлежно връчване, които при доказването им обосновават допустимост на подадената жалба. Съдът следва да изиска допълнителни доказателства от началника на пощенската станция за удостоверяване на обстоятелството на кого е връчено писмото, придружено с известие за доставяне, както и да извърши проверка по наведените в първоночалната жалба оплаквания, че положеният подпис не е на адресата, включително при необходимост да допусне съдебно-графологична експертиза. Предвид горното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежния ответник по спора - началник отдел "МДТ". По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе за разноските пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,