Определение № 6237 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6838/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба вх. № 5323 от 02.04.2024 г., подадена от адвокат Т. Илиев, процесуален представител на М. М., гражданин на Иран – лично и в качеството си на законен представител на малолетния си син Р. М., с която се иска съдът да допълни решението си по делото в частта за разноските, като присъди в полза на адвоката адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна - началник на отдел „Миграция“ - СДВР, не е изразила становище. Върховният административен съд намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С Решение № 3570 от 22.03.2024 г., по адм. дело № 6838/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено в сила Решение № 3112 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело № 95/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалбата на М. М., гражданин на Иран – лично и в качеството си на законен представител на малолетния си син Р. М., е отменена Заповед УРИ № 5392 ПАМ – 3812/12.12.2022 г. на началник отдел „Миграция“ - СДВР. С настоящата молба процесуалният представител на ответника по касационната жалба претендира решението да се допълни в частта за разноските, тъй като искане за присъждането им е направено своевременно в съдебно заседание, като е представен и договор за предоставена безплатна правна помощ на материално затруднено лице по реда на чл. 5, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, на която се основава отправеното до съда искане по чл. 248 ГПК, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. За да упражни адвокатът това свое право, следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че е договорено между страните правната помощ да се осъществи безплатно, тъй като клиентът е лице, което има право на издръжка, е материално затруднено такова или е роднина, близък или друг юрист. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Ето защо, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Дирекция „Миграция“ следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Т. Илиев адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева – минималния размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение