Определение № 379 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 491/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№11130/05.12.2019г., на Й. Л. С. чрез пълномощника и адвокат Е. К. - П., срещу въззивно решение №375/25.10.2019г. по гр.д.№ 517/2019г. на Окръжен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено решение № 170/2019г. по гр.д.№2/2018г. на Районен съд – Пазарджик. С последното по иск по чл.108 ЗС, предявен от Й. С. против З. Л. С. и Н. И. С. е прието за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 980 кв.м, в кв. 30 по плана на [населено място], ведно с част от построените в имота сгради, както следва: І-ви жилищен етаж с площ 117кв.м. и на 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв.м. от масивна жилищна сграда; едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв.м и паянтов сайвант с площ от 48 кв.м, като е отхвърлен искът за признаване право на собственост по отношение на останалата 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв.м. от жилищната сграда, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата, вкл. от избения и таванските етажи. Ответниците З. С. и Н. С. са осъдени да предадат на ищцата владението върху І-ви жилищен етаж с площ 117кв.м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * и е отхвърлен искът за предаване на владението по отношение на дворното място и постройките на допълващото застрояване: лятна кухня с площ 36 кв.м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв.м и паянтов сайвант с площ от 48 кв.м. По иска по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. е обявен за недействителен поради противоречие със закона - § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 от ПР на ЗУТ, договорът за продажба по нотариален акт №152/09.10.2008 г. в частта за продажбата на ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв.м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ *. Отхвърлен е искът за нищожност на договора за продажба по отношение на останалата част от жилищната сграда. Отхвърлен е искът по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. за нищожност поради заобикаляне на закона на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от 117 кв.м, състояща се от избен и редовен етаж, находяща се в УПИ *, обективиран в нотариален акт №152/2008г. Отхвърлен е искът по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. за нищожност поради невъзможен предмет на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от 117 кв.м, състояща се от избен и редовен етаж, находяща се в УПИ * по нот.акт №152/2008г. По иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от З. С. срещу Й. С. е прието за установено, че ищецът е собственик по наследство на 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв.м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * и е отхвърлен искът за собственост върху 1/2 ид. част от І-ви жилищен етаж и припадащите му се идеални части от общите части на сградата. Касационната жалба на Й. С. касае въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове и частта, с която са уважени предявените срещу нея искове. З. С. и Н. С. не са обжалвали въззивното решение, поради което в частта, с която са уважени предявените срещу тях и са отхвърлени предявените от З. С. искове, то не предмет на касационен контрол. Въззивният съд е приел, че предявеният от Й. С. иск е по чл.108 ЗС относно недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 980 кв.м в кв. 30 по плана на [населено място], ведно с построените в имота сгради. В конкретния случай в сградата има два самостоятелни обекта – по един на първи и втори жилищен етаж. И. етаж, покривът, подпокривният етаж и останалите елементи от сградата представляват общи части по естество или по предназначение - чл.30, ал.1 ЗС, доколкото в СТЕ не е установила наличието на други самостоятелни обекти. Издадено е удостоверение за търпимост само за избения и за първия жилищен етаж, въпреки че според СТЕ жилищна сграда е била във вида, в който се намира в момента и цялата е представлявала търпим строеж. Доколкото за извършването на разпоредителни сделки не е достатъчно сградата да е в режим на търпимост, а да е издадено съответното удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ, продажбата то нотариален акт №152/2008г. следва да се счита за недействителна по отношение на втория жилищен етаж, за който не е представено такова удостоверение. Този самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата е останал в собственост на продавачите, които са наследодатели на ищцата и на ответника. След откриване на наследството двамата се явяват негови съсобственици при равни квоти като наследници от първи ред по чл.5, ал.1 ЗН. Съсобственикът има право да ползва общата вещ при условията на чл.32 ЗС, а когато тази вещ представлява постройка в чужд имот, собственикът на постройката може да ползва и дворното място, доколкото това е необходимо за използването на постройката – чл.64 ЗС. Отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл.30 и сл. ЗС, но не и посредством иска по чл.108 ЗС, който може да бъде насочен само срещу владеещ несобственик, но не и срещу съсобственик. Установява се наличието на правно основание ответниците З. С. и съпругата му Н. С. владеят поземления имот и втория етаж от построената в него жилищната сграда, ведно с припадащите се на етажа идеални части от общите части на сградата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена, с оглед правилното определяне предмета на делото. В мотивите си първоинстанционният съд е приел за частично основателно искането за признаване за установено по отношение на ответниците С., че ищцата Й. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния втори жилищен етаж от масивната жилищна сграда и за неоснователно искането за осъждане на ответниците да предадат владението върху втория жилищен етаж. В мотивите си той е разгледал двете, съдържащи се в иска по чл.108 ЗС претенции, но в диспозитива на решението липсва отразяване на така формираната воля по отношение на осъдителната част на иска по чл.108 ЗС.По този начин е допуснато несъответствие на мотивите и диспозитива на постановения акт, което подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстаницонния съд и е потвърдил първоинстанционното решение, без да съобрази допуснатата очевидна фактическа грешка. Изложеното обуславя връщане на делото на Районен съд – Пазарджик за произнасяне по реда на чл.247 ГПК, съобразно посоченото по-горе, за да стане ясен предметът на касационното обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.