Решение № 425 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2013 г.

Решение № 425 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Стойнев Благоев в качеството му на ЕТ "Васил Благоев - Стамар" - гр. Търговище, подадена чрез процесуалния му представител адв. Цветелин Игнатов срещу решение № 688/19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1335/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 251005452/28.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 49/16.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в размер на 6 713,66 лв. за периода 16.06.2009 г. до 22.02.2010 г. на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС върху извършени, но неотчетени продажби и за данъчен период на месец юни 2010 г. в размер на 737,08 лв., както и за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 000,53 лв. и лихви (редуциран е размерът на този данък с решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК), за 2008 г. в размер на 1 187,74 лв. и за 2009 г. в размер на 1 980,83 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът се е произнесъл само по част от оплакванията, като в останалата част липсва произнасяне, а това според него е съществено процесуално нарушение. Касаторът е изложил оплаквания, че в съдебното решение липсват мотиви и по повод на факта, че при използването на един и същи счетоводен метод се получава различна надценка, а и относно въведеното твърдение, че жалбоподателят е получил фактури, които не е осчетоводил. Изложени са доводи, че фактурата е частен свидетелстващ документ и липсата на негов подпис не може да се противопостави на каквито и да е възражения на трето лице, което борави с предположения. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Ревизията на ЕТ "Васил Благоев - Стамар" е проведена по реда чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт относно установеното от приходните органи неосчетоводяване на фактури, получени от едноличния търговец за доставки на стоки - резервни части и консумативи за автомобили и които стоки не са били налични към момента на извършване на ревизията. Съдът е съобразил и извършените от приходните органи по време на ревизията насрещни проверки на доставчиците, от които е установено, че процесните фактури са осчетоводени, включени са в дневниците за продажби и в справките декларации, както и че са декларирали задължения за ДДС. Съдът е установил определения от ревизията среден процент на надценка 43,33 % и общата стойност на закупените стоки през съответните години и по тази начин е установен размера на неотчетените приходи от продажби. Те представляват доходи с недоказан произход, които подлежат на облагане извън облагането на патентната дейност, за която търговецът е платил съответния годишен данък. Първоинстанционният съд се е позовал и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила липса на заведена аналитична отчетност в счетоводството на жалбоподателя и извършените съпоставки на цените на артикулите от фактурите за продажба с доставните цени от фактурите за покупки, като според съда вещото лице е установило, че фактурите за продажби са единствените счетоводни документи в счетоводството на жалбоподателя, от които се изяснявало каква стока е продадена и въз основа на това са потвърдени констатациите на ревизията по облагане с ДДС. За данъка по чл. 48 ЗДДФЛ първоинстанционният съд също е установил, че той правилно е определен за съответните години поради наличие на приходи с неустановен произход и не би могъл да се разглежда като доход от патентна дейност. Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС. Ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК поради установени неотчетени покупки, респ. продажби, т. е. получените приходи не обезпечават направените разходи. Установено е по безспорен начин по делото, че ЕТ "Васил Благоев-Стамар" получил, но е осчетоводил фактури, по които той е бил получател на резервни части и консумативи за автомобили, както и неосчетоводени впоследствие продажби от него на същите стоки, като правилно първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на приходните органи за доначисляване на ДДС. Приходните органи чрез извършени насрещни проверки на доставчиците са установили, че те са осчетоводили издадените на едноличния търговец фактури, като са ги посочили в дневниците за продажби и справки-декларации и са декларирали задължение за ДДС. От констатациите в ревизионния акт не се установява допълнително приходните органи да са начислили ДДС върху неотчетените в счетоводството на едноличния търговец покупки, а само за извършените впоследствие от него неотчетени продажби на същите стоки. В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е следвало да се начисли ДДС на основание чл. 86 ЗДДС и тъй като това не е направено, данъкът се дължи от жалбоподателя поради неотчитане от негова страна на извършени продажби на стоките към свои съконтрахенти, след като е установено по ревизията по безспорен начин, че тези стоки не се съхраняват при едноличния търговец, няма и установени излишъци, т. е. той се е разпоредил с тях. Установено е също така по делото, че неотчетените разходи от закупените от касатора стоки са използвани само при определяне на данъчната основа по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, но върху тях не е начисляван допълнително ДДС. Касаторът е изложил оплаквания най-вече с възприетата от приходните органи надценка при продажбата на тези стоки. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като ревизията е взела усреднена търговска надценка на продажбите, извършени от едноличния търговец в размер на 43,33 %, след като е установено, че той е ползвал и много по-високи, като например 52,381 %, 61,421 %, но и 32,790 % и 41,693 %. Освен това следва да се отбележи, че вещото лице, работило по съдебно-счетоводната експертиза е изчислило въз основа на съпоставка на покупките и продажбите (Приложения № 1 и № 2) много по-висок размер на надценките, като 116,03 % за 2005 г., 77,82 % за 2006 г., 84,80 % за 2007 г., 61,38 % за 2008 г. и 54,51 % за 2009 г. Правилно първоинстанционният съд е възприел подхода на приходните органи на усреднения процент на надценката, който е в полза на жалбоподателя. Последният с касационната жалба оспорва размера на надценката, но нито в ревизионното, нито в съдебното производство е успял да установи по-нисък процент на тази надценка. Съдебно-счетоводната експертиза, изслушана от първоинстанционния съд не е била оспорена, поради което правилно съдът се е позовал на нея, като в същото време е възприел размера на надценката, посочен от приходните органи, а не от вещото лице, което не е в полза на касатора, предвид че експертизата е възприела много по-голям процент търговска надценка на продажбите. В частта по ЗДДФЛ. И в частта по ЗДДФЛ правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно ревизията е определила данъка по чл. 48 ЗДДФЛ, като е отчетено, че правилно решаващият орган в решението си по повод обжалване по административен ред на ревизионния акт го е изменил, приемайки че за 2007 г. е налице начално салдо в размер на 3 185,27 лв., представляващ остатък от предходната година (за 2006 г. ревизията не е установила недостиг на парични средства), поради което тази сума касаторът е могъл да използва за покриване на разходите си. В този смисъл недостигът на парични средства за 2007 г. е намален с посочената сума, а оттам и е редуциран размера на дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за същата година. За ревизираните 2008 г. и 2009 г. законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за определяне на дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ, предвид изложените по-горе мотиви по ЗДДС с оглед установеното по делото, че е налице недостиг на парични средства, тъй като касаторът е разходвал повече парични средства, отколкото са неговите доходи/приходи. Не са допуснати от съд нарушения при прилагането на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като е приел, че правилно приходните органи са установили паричния поток за посочените години, поради което и данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ са установени законосъобразно. Като се има предвид, че ревизията е проведена по особения ред по чл. 122 ДОПК, в тежест на касатора е било да опровергае констатациите на ревизионния акт, а това не е сторено, въпреки вмененото му от законодателя задължение по чл. 124, ал. 2 ДОПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,