Определение № 313 от 13.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 285/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „Техно – Енерджи“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1225 от 05.12.2023 г. в частта за разноските, като на дружеството бъдат присъдени такива в размер на 30 000 лв., представляващи платено от настоящия молител адвокатско възнаграждение за защита в развилото се пред касационната инстанция производство по чл. 288 ГПК. Молителят сочи, че с определение на първоинстанционния съд е конституиран по делото като евентуален ответник, в това си качество е участвал в производството, подал е отговор на касационната жалба на Министерство на околната среда и водите на Република България (МОСВ) и е направил разноски за производството пред ВКС, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Твърди, че своевременно е поискал присъждане на сторените разноски, ведно с представени доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение на процесуалния му представител, поради което така сторените от ответника по касация в качеството му на ответник по евентуалния иск разноски по делото подлежат на присъждане от съда наравно с разноските на останалите страни. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК e депозиран писмен отговор от [община], чрез процесуален пълномощник, с изложени съображения, че съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, но не и в настоящия случай, доколкото евентуалният иск не е разгледан поради уважаването на главния иск. Евентуално твърди, че, ако някоя страна е станала причина за завеждане на делото и направата на съответните разноски от участниците в него, то това е предпочитаният ответник, в чиято тежест следва да бъдат възложени всички разноски по делото, вкл. тези, направени от евентуалния ответник. Отговор е постъпил и от МОСВ, чрез пълномощник, с развити съображения, че отговорността за разноски следва да бъде понесена от този, който е инициирал производството, а именно ищецът [община], която е насочила исковата си претенция в условията на евентуалност към „Техно – Енерджи“ ООД. Релевирано е и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, по съображения, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна. Делото е образувано по предявени от [община] срещу Министерство на околната среда и водите кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сума от 333 223.60 лв. за заплащане на дължима по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032 за изпълнение на „проект за воден цикъл на Созопол – І етап“ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сума от 101 456.19 лв. обезщетение за забава за периода 06.11.2016 г. – 05.11.2019 г. в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60 лева. Тези искове са съединени при условията на евентуалност – в случай на тяхното отхвърляне, с обективно съединени осъдителни искове, предявени от [община] срещу „Техно – Енерджи“ ООД с правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо заплатена сума от 333 223.60 лв., която е следвало да бъде удържана като неустойка съгласно чл. 17 от договор за обществена поръчка № 8-158/11.04.2013 г., сключен между страните в изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ, и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 191 197.64 лв. – обезщетение за забава за периода 14.03.2014 г. – 06.11.2019 г. в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60 лв. С определение № 1225 от 05.12.2023 г., постановено по настоящото дело, обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол по касационна жалба на МОСВ срещу решение № 649 от 19.10.2022 г. по в. т. д. № 480/2022 г. на САС, с което е потвърдено решение № 266959 от 15.12.2021 г. по гр. д. №14555/2019 г. на СГС, ГО, 1-21 състав, с което съдът е осъдил МОСВ да заплати на [община] сумата от 333 223.60 лв. – заплатена от Общината на изпълнителя по договор за възлагане на обществена поръчка № 8-158/11.04.2013 г. „Техно – Енерджи“ ООД, който е сключен в изпълнение на договор № DIR-51011116-С032/06.06.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ за проект „Интегриран проект за водния цикъл на Созопол - 1 етап“, ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 101 355.51 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60 лв. за периода от 06.11.2016 г. до 05.11.2019 г., както и сумата от 40 575.84 лв. разноски по делото. При този изход на производството ВКС е осъдил МОСВ да заплати в полза на ответника по касационната жалба – [община], разноските пред касационната инстанция, но поисканите от „Техно – Енерджи“ ООД разноски за платеното от дружеството адвокатско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК са останали неприсъдени. Относно присъждането на адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото, когато искът срещу него въобще не е разгледан, е налице константна практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, обективирана в определение № 82 от 19.02.2009 г. по ч. т. д. № 60/2009 г., І т. о., определение № 89 от 22.01.2010 г. по ч. т. д. № 752/2009 г., І т. о., определение № 347 от 10.05.2013 г. по ч. т. д. № 17/2013 г., II т. о. и други, съгласно която по реда на чл. 64, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 78, ал. 4 ГПК, право на разноски има и ответникът по евентуалния съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че в случая право на разноски има и ответникът по евентуалния обективно съединен иск, въпреки че евентуалният иск не е разгледан, а отговорността за тях с оглед иницииране на производството пред ВКС и неговият изход – недопускане на въззивното решение до касационен контрол, следва да бъде понесена от касатора МОСВ. Искането за присъждане на разноски е своевременно заявено от евентуалния ответник още с отговора на касационната жалба. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 06.02.2023 г. договореното адвокатско възнаграждение между „Техно – Енерджи“ ООД и адв. Ж. Д. за процесуално представителство в производството пред ВКС е в размер на 30 000 лв., като същото е платено по банков път на 07.02.2023 г., за което по делото са ангажирани доказателства по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Основателно е обаче релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Минимално дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ във вр. с чл. 9, ал. 3 НМРАВ, вкл. при съобразяване разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, е в размер на 22 707.63 лв., до който размер искането за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено. За разликата над тази сума до поискания от молителя размер на разноските от 30 000 лв. молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение