Определение № 2309 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез юрисконсулт П. Стоянова, срещу Определение № 1170/20.12.2023 г. на Административен съд – Хасково по касационно административен характер дело (КАНД) № 940/2023 г. С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва законоустановено основание за спиране на производството. Сочи, че основанията за спиране на съдебното производство са лимитативно изброени в чл. 229, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване. В тази връзка счита, че разширяването на кръга на лимитативно посочените основания в чл. 229, ал. 1 ГПК по тълкувателен път е недопустимо, тъй като производството по преюдициално запитване не представлява преюдициално дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Счита, че доколкото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) липсват особени правила относно спирането на съдебното производство, а препращането към глава ХII от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК, като такива особени правила относно спирането не се съдържат и в уредбата на касационното производство по АПК, то не е приложима разпоредбата на чл. 144 АПК в касационните производства по ЗАНН, съответно не намира основание и приложението на нормата на чл. 229 ГПК. Според частния жалбоподател тълкуването на нормите на НПК, уреждащи основанието за спиране на наказателното производство при отправено от съда преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, води до извода, че производството се спира само когато съдът, пред който делото е висящо, отправи такова. Допълва аргументите с довода, че с решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо и в този смисъл не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. В тази връзка счита, че съдът е приложил разширително тълкуване на относимите към спора материалноправни норми. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „ПИМК“ ООД, в писмен отговор чрез упълномощен адвокат М. Кавръкова ангажира становище за недопустимост на частната жалба, алтернативно за неоснователност на същата. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, намира следното: Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по касационна жалба на АПИ против Решение № 101/07.06.2023 г., постановено по наказателно административен характер дело № 160/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отменен Електронен фиш № 8505070842, издаден от АПИ, с който на „ПИМК“ ООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Административен съд - Хасково е установил, че пред СЕС е образувано дело С-61/2023 г. по отправено с определение от 31.01.2023 г. по касационно административно-наказателно дело № 997/2022 г. по описа на Административен съд- Хасково, преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса". Отговорът на поставения въпрос ще определи дали предвиденото в чл. 179, ал. 3а ЗДвП административно наказание, каквото е наложено на санкционираното лице, съответства на изискването по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Съдът е обосновал извод, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания правен спор. Поради това като е приел, че разглежданият пред него спор е идентичен от правна и фактическа страна с поставения в преюдициалното запитване, решаващият състав е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 г. на СЕС. Частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. С изричната разпоредба на чл. 631, ал. ал. 1, изр. 2 ГПК, приложима в съдебното административнопроизводство с оглед чл. 144 АПК, е предвидено изключение от това правило. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в цитирания законов текст, без да бъде конкретизирана хипотеза, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държавата членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, то следва да се приеме, че забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от обхвата на инстанционния контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, а съдебният състав, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. В този смисъл, безпредметна се явява преценката на изложените в частната жалба доводи за неприложимост на разпоредбите на ГПК към правомощието на административния съд за спиране на производството, доколкото недопустимостта на производството, с оглед ясно изразената воля на първостепенния съд, изключва произнасянето на касационната инстанция по същество спрямо основанията за упражненото правомощие. С оглед изложеното, частната жалба, поставила начало на настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение