Определение № 118 от 27.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2160/2016 г.

С определение № 442/14.07.2016 г., постановено по реда на чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, е допуснал касационно обжалване на решение № 9 от 14.01.2016 г. по гр. дело № 2189/2015 г. на Добричкия окръжен съд и е указал на касатора Н. И. Ф. да внесе държавна такса по касационната жалба в размер на 372.06 лв. От процесуалния представител на Н. Ф. – адвокат П. Г., е постъпила молба вх.№ 4584/21.05.2019 г., с която се възразява срещу указанията на съда относно държавната такса, като се излага, че адвокат П. Г. е назначена за особен представител на въпросната страна, поради което е в обективна невъзможност да внесе държавна такса. Адвокат Г. се позовава на т.7 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени определението си по чл.288 от ГПК в частта, в която е указал на Н. Ф. да внесе държавна такса по касационната жалба. Видно от делото, адвокат П. Г. е назначена за особен представител на Н. Ф. по реда на чл.47, ал.6 от ГПК с определение на Районен съд – Балчик № 649/21.10.2013 г., постановено по гр. дело № 475/2013 г. Съгласно т.7 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК не дължи заплащане на държавна такса. Същата следва да се присъди от съда с решението по спора и да се възложи на съответната страна, съобразно изхода на делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,