Решение № 3751 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. Д., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез процесуален представител адв.Кирилова, против решение № 24925/21.07.2025 г. по адм. д. № 3403/2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против oтказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 33к от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ), издаден от заместник директора на дирекция "Миграция"-МВР. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, поради което се претендира отмяна на съдебния акт, ведно с присъждане на направените разноски. Твърди се, че съдът грешно е тълкувал и приложил чл.33к от ЗЧРБ, във връзка с Методологичните бележки към Националната класификация на професиите и длъжностите(НКБД)2011г. Сочи се, че длъжността на руския гражданин „мениджър производство“ не е нормативно определена за заемане на лице, което има степен на образование“магистър“, поради което решаването на въпроса относно знанията и уменията за заемане на длъжността за оставени на работодателя. Излага съображения, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗЧРБ, чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство, поради което избирателното прилагане на правната уредба към чужденците, осъществяващи трудова дейност в България, представлявало необоснована дискриминация. Ответникът – заместник-директорът на дирекция „Миграция“ – МВР, чрез процесуалния си представител юрк. Терзийска, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. А. Д., гражданин на Руската Федерация, срещу отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 33к от ЗЧРБ на заместник директора на дирекция "Миграция"-МВР. С оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата е отхвърлена. За да се произнесе, съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление на работодателя "Елпром Хеви Индъстрис" АД с № П-7953/03.12.2024 г. за предоставяне на право на продължително пребиваване на И. Д. за упражняване на висококвалифицирана заетост на основание чл.33к, ал.1, т.1 от ЗЧРБ за длъжността "Мениджър производство" с код 13217002 по Националния класификатор на професиите и длъжностите /НКПД/. Така подаденото от работодателя заявление, заедно с приложените документи е било изпратено на Агенция по заетостта за становище. На 31.01.2025 г. дирекция "Миграция"-МВР е била уведомена за отрицателното становище, издадено на 30.01.2025г. от Агенцията по заетостта, с мотиви за липса на основание за предоставяне на достъп до българския пазар на труда със "Синя карта на ЕС" на лицето И. Д. при посочения работодател, тъй като не е представена диплома за завършено образование със степен "магистър" на руския гражданин, в съответствие с изискването на НКПД с код 13217002 за заемане на длъжността "Мениджър производство", посочена в приложеното допълнително споразумение ЧР-480/21.11.2024 г. Съдът е установил още, че чужденецът е работил в "Елпром Хеви Индъстрис" АД в продължение на три години въз основа на издадено "Единно разрешение за пребиваване и работа" от 30.01.2023 г., валидно до 06.01.2025 г, но тъй като с допълнително споразумение същият е бил повишен на по-висока длъжност "мениджър производство", но работодателят е подал заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване на работника на основание чл. 33к от ЗЧРБ. Така установените обстоятелства са дали основание на административния орган да постанови оспорения пред съда oтказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 33к от ЗЧРБ, тъй като съгласно изискването на т. 9. 5. от Методологичните бележки към НКПД, с код 13217002 за заемане на длъжността "Мениджър производство", посочена в допълнителното споразумение съм трудовия договор на И. Д., минималното образователно- квалификационно ниво, което се изисква за нейното заемане е степен "магистър", каквото чужденецът не притежава, видно от представената от него диплома за степен "бакалавър" по машиностроене, придобита в рамките на 4 годишно обучение в Руската федерация. Решението е правилно. Съдът е взел предвид събраните в хода на административното, а в последствие на съдебното производство доказателства, установяващи неизпълнение на законовите изисквания за предоставяне на право на продължително пребиваване на територията на страната на руския гражданин. За да отхвърли жалбата, Административен съд София-град обосновано приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При съобразяване със събраните доказателства е формулиран обоснован извод, че от страна на търсещото продължително пребиваване в Република България лице на основание чл. 33к от ЗЧРБ не отговаря на изискванията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство. Съгласно чл. 33к, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България, което се заменя с разрешението тип "Синя карта на ЕС". В хода на съдебното производството не са оборени данните, събрани при проверката документите на заявителя от Агенцията по заетостта, за липса на основание за упражняване на висококвалифицирана заетост, което е мотивирало и нейното отрицателно писмено становище от 30.01.2025г., изпратено впоследствие на дирекция "Миграция"-МВР. По делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател не притежава образователно – квалификационна степен "магистър", а е представил е диплома за "бакалавър" по машиностроене, придобита в рамките на 4 годишно обучение в Омски държавен технически университет, Руска федерация. Притежаваната от чужденеца образователно – квалификационна степен не покрива изискването на НКПД с код 13217002 за заемане на длъжността "Мениджър производство", посочена в приложеното допълнително споразумение ЧР-480/21.11.2024 г. за повишаването му в длъжност. В касационната жалба неоснователно се твърди, че решаването на въпроса относно знанията и уменията за заемането на длъжността "Мениджър производство" е оставена на преценката на работодателя. НКПД представлява нормативен документ, който има задължителен характер при определяне на длъжностите в трудовите договори и осигурителната документация в България. Тази класификация е задължителна за работодателите, които трябва да използват кодовете и наименованията от НКПД при оформяне на трудовите правоотношения (трудов договор, длъжностна характеристика, трудова книжка) и същата осигурява единство при управление на труда и трудовите отношения в страната ни. Според посоченото в Методологичните бележки към НКПД-2011, т.12 Структура на НКПД-2011 и схема на кода - Всяка длъжност в НКПД-2011 се кодира посредством уникален осемзначен цифров код, в който първите четири знака указват единичната група, петият знак указва минималното образователно и квалификационно ниво за длъжността, а последните три цифри са пореден номер на длъжността в единичната група. В настоящия случай петата цифра на посочения от работодателя код 13217002 за новата длъжност на чужденеца е 7 и съгласно т. 9.5. от Методологичните бележки към НКПД-2011, за заемане на длъжността "Мениджър производство", посочена в допълнителното споразумение към трудовия договор на руския гражданин, минималното образователно- квалификационно ниво, което се изисква за нейното заемане образователна степен "магистър". Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че българското законодателство допуска издаване на разрешение тип "Синя карта" ако лицата докажат поне 5 години професионален опит на длъжност в тяхната страна, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор. В настоящия случай обаче не са доказани нито съответната степен на придобито висше образование, изискуема по българското законодателство, нито предварителен опит от поне 5 години на длъжност "мениджър производство", изискваща висше образование, свързана с длъжността, посочена в трудовия договор. С оглед изложеното, съдът намира, че решението на Административен съд София – град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила, нито неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба е неоснователна. По направеното искане за присъждане на разноски следва да се има предвид, че на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с изхода на спора, жалбоподателят следва да понесе направените от ответника разноски. Съгласно представените по делото доказателства за правна помощ, на дирекция „Миграция“ – МВР следва да бъде присъдена сума в размер на 200 лв., равностойни на 102,3 евро, представляваща направени ва хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение