Определение № 340 от 30.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2641/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 973 от 31.01.2019 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му представител, в която се иска допълване на постановеното определение № 74 от 25.01.2019 г. по ч.т.д. № 2641/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските, като се присъдят такива, сторени в касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в общ размер на 648 лв. Насрещните страни – „Би Привилиджт 1“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „Боро Бъкс 1“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 1“ ООД, „ДжиКей Лимитид 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 2“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Рос Вендинг 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 2“ ООД, „ДжиКей Лимитид 2“ ООД, „Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Аватар Ъф Джъстис“ ООД, „Гардиан Ъф Трут“ ООД, „Прътект Ди Инъсънт“ ООД, „Ребъл Акт“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Антимонопол“ ООД, „Агенция за защита на човешките права“ ООД, „Обединени потребители срещу монопола“ ООД и „Юзър Френдли“ ООД, всички чрез юрк. Л. Ч., са получили преписи от молбата, като по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК са изразили становище по нея, като я счита за неоснователна – поради липса на предпоставките на чл. 81 ГПК, а при условията на евентуалност заявяват, че отговорността за разноски е разделна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна по следните съображения. С посоченото определение № 74 от 25.01.2019 г. по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на определение № 195/05.04.2018 г. на АС – Варна, ГО по в.ч.гр.д. № 142/2018 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение № 963 от 24.10.2017 г. по гр.д. № 705/14 г. на ОС – Добрич за отказ от изменение в частта за разноските и по частна касационна жалба, депозирана само от „Аватар Ъф Джъстис“ ООД в частта, с която е оставена без уважение молбата на това търговско дружество за присъждане на разноски над уважената част от 63.92 лева до пълния размер от 139.24 лева. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС е следвало да се произнесе и по направените разноски по делото пред касационната инстанция. Въпреки съдържащото се още в отговора на частните касационни жалби искане на ответника по жалбите за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските. Производството пред касационната инстанция е приключило с определение за недопускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Предвид изхода на производството, характера на обжалваното определение и правилата на чл. 78 ГПК, право на разноски има ответникът по жалбите „Енерго-Про Продажби“ АД. Присъждането на разноски е поискано своевременно с отговора на частните касационни жалби, с който са представени списъци на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за тяхното извършване – преводни нареждания за заплащане на уговорените като възнаграждение суми по банков път. При наличие на предпоставките по чл. 78 ГПК за присъждане на разноски и с оглед представените доказателства за тяхното реално извършване исканията за допълване на определението в частта за разноските са основателни. Ответникът по молбата е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. Съпоставено с фактическата и правна сложност на производството по частните касационни жалби и с обема на осъществената от пълномощника на молителя правна защита и съдействие в това производство, възнаграждението от по 324 лв. с ДДС за защита по всяка от двете частни касационни жалби се преценява от настоящия състав като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на частна жалба, респ. на отговор на частна жалба – 200 лв., в който съгласно § 2а от цитираната наредба следва да бъде включен и начислен ДДС, тъй като адвокатът, за чието възнаграждение страната е извършила разноски, е регистрирано по ЗДДС лице. Доколкото отговорността за разноски е обективна и разделна, всяко от двадесет и деветте търговски дружества следва да бъде осъдено да заплати съответната част от така определеното възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение