Определение № 685 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2163/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на малолетната И. И. В., чрез баща си и законен представител И. Х. В., срещу решение №262 от 20.06.2024 г. по в.т.д.№250/2024 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №1 от 03.01.2024 г. по т.д.№45/2023 г. на ОС Хасково, е отхвърлен предявеният от И. И. В., чрез баща си и законен представител И. Х. В. срещу ЗАД „ОЗК застраховане“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 26 000 лв. до 32 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2023 г. и е потвърдено решение №1 от 03.01.2024 г. по т.д.№45/2023 г. на ОС Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. И. В., чрез баща си и законен представител И. Х. В. срещу ЗАД „ОЗК застраховане“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 32 000 лв. до 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП настъпило на 21.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2023 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалата, както и релевантните обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ответникът по касация ЗАД „ОЗК застраховане“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата като посочва, че поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и получените от малолетната ищца травматични увреждания. Посочил е, че спорът между страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства и заключения на СМЕ и САТЕ, е споделил изводите на първоинстанционния съд относно вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение и неговата продължителност, отражението на случилото се върху живота на пострадалото дете, наличието на остатъчни белези от уврежданията. Установил е, че: 1. като пряко и непосредствен резултат от ПТП детето е получило закрито счупване на тялото на лявата бедрена кост, както и разкъсно-контузна рана в областта на лявата очница, като първоначално е извършено закрито наместване на фрактурата на бедрената кост, без външна фиксация и имобилизация с гипсова шина както и операция в областта на лицето, при която били зашити с хирургични шевове раните по главата; 2. тъй като след извършването на закрито наместване на фрактурата и имобилизация с гипсова шина при контролен преглед е установена дислокация, на 30.10.2022 г. е поставен метален имплант, като левият крак е обездвижен за определен период, а след операцията и поставяне на имплант обездвижването продължило с гипсова имобилизация с крачолна шина до месец ноември 2022 г., поради което детето не можело да стъпва в продължение на три месеца; 3. вследствие на операциите на крака и лицето останали козметични белези на видими места – линеен белег на лявото бедро и белег в областта на лявата вежда, а в резултат на травмите детето е изтърпяло сериозни болки и страдания, които са били по-интензивни в началния период, но и в периода на възстановяване не се е чувствало добре физически и емоционално, изживяло силен стрес, било лишено от обичайния си изпълнен с игри начин на живот, както и от контакти с други деца. Като е съобразил посочените обстоятелства, както и липсата на данни за усложнения и/или неблагоприятни прогнози за бъдеще, както във физически аспект, така и в психо-емоционален план и с оглед детската възраст на пострадалата, остатъчните козметични белези на видими места, включително и на лицето, за които обаче няма данни да са загрозяващи, съдебната практика по аналогични казуси, както и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното ПТП - септември 2022 г., е приел, че справедливият размер на обезщетението в случая следва да бъде определен на 26 000 лв. Изложил е съображения, че съобразно събраните доказателства детето е пътувало на задната седалка вляво на управлявания от майка му лек автомобил, използвайки детско столче, което обаче не е било правилно фиксирано към седалката – обстоятелство, което е позволило придвижване на тялото на детето и удар в намиращите се пред него автомобилни седалки, но въпросът дали детското столче е било правилно закрепено към седалката, респ. дали детето е било правилно поставено и закопчано в това столче, е ирелевантен при преценката за наличие на съпричиняване, тъй като детето е пътувало в МПС, управлявано от делинквента. Изразил е становище, че именно делинквентът е този, който следва да предприеме действия за обезопасяване на превозваното от него дете, а бездействието, изразяващо се в ненадлежно осигуряване на детето е част от виновното и противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, респективно неизпълнението на това задължение не може да доведе до намаляване на неговата гражданска отговорност, застрахована при ответното застрахователно дружество, вкл. и в случаите, когато водачът на увреждащия автомобил е и родител на детето. Предвид изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на въззивния съд, доколкото решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението по този въпрос с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. С оглед обстоятелството, че във връзка с един от спорните по делото въпроси, относно връзката между действията на делинквента – водач на МПС и поведението на увредения при извършване преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е малолетно лице и е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система в нарушение на Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движението по пътищата, е образувано тълкувателно дело №1/2024 г. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, след допускане на касационно обжалване, производството следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,