Определение № 11904 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248, от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Министерство на вътрешните работи, чрез юрк. Табакова против определение № 7977/07.06.2024 г., постановено по адм. дело № 6021/2022 г. по описа на Административен съд –София- град (АССГ), с което е оставена без уважение молбата за изменение на решение № 2878/28.04.2023 г., по същото дело, инкорпорирана в касационна жалба вх.№ 18595/16.05.2023 г. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението по отношение определения от съда размер на дължимите разноски. Иска се определението да бъде отменено и да бъде намален размера на следващите се разноски. Ответната страна по частната жалба – Б. Л., чрез адв. Йорданова, в писмен отговор, излага доводи, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел за установено, че съдебното производство по адм. дело № 6021/2022 г. по описа на АССГ е приключило с решение № 2878 от 28.04.2023 г, с което са уважени исковите претенции на Б. Л. и Министерство на вътрешните работи е осъдено да му заплати сумата от 5150лв. съдебно деловодни разноски за първоинстанционното и касационното производство. Съдът е приел, че не са налице основание за изменение на решението в частта за разноските. Изложил е доводи, че жалбоподателя е претендирал своевременно направените разноски, за първоинстанционното производство и касационната инстанция, като същите са доказани по основание и размер и не се явяват прекомерни, както и че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба №1/. При така изложените доводи е оставил без уважение молбата. Определението е неправилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът неправилно е определил разноските, като се е позовал на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от предявената пред първоинстанционният съд искова молба материалният интерес е 4036 лв. и разноските следва да бъдат определени съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Изчислен по тези правила минималният адвокатски хонорар е в размер на 703 лв. С оглед изложеното, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 5150лв., за адвокатско възнаграждение при искова претенция в размер на 4036 лв. са явяват прекомерни. Настоящата инстанция счита, че при своевременно направено възражение за прекомерност каквото е било направено в първоинстанционното производство на заплатените адвокатски възнаграждения по преценка на съда и съобразно възприетата от него правна и фактическа сложност на спора, е допустимо да се намали и съответно присъди адвокатския хонорар и под нормативно установения минимум по наредбата, приета към ЗА. Преценката е конкретна и следва да е в съответствие с обичайните размери на възнагражденията за сходни дела, при съобразяване на конкретиката на казуса и процесуалната активност и полезност на услугите, предоставени от процесуалния представител на страната. В настоящия случай делото не е с фактическа и правна сложност независимо от това, че решение № 2878/28.04.2023 г. по адм. дело № 6021 /2022 г. по описа на АССГ е постановено след като делото е било върнато за ново разглеждане с решение № 6341/27.06.2022 г. постановено по адм. дело 2141/2022 г. по описа на ВАС. Действително адвокатската защита е осъществена в пълен обем, чрез изготвянето на писмени документи и явяване в открити съдебни заседания, но претендираното адвокатско възнаграждение е необосновано високо предвид размера на исковата претенция и предвид постановеното в решение № С-438/2022 г. от Съда на Европейския съюз. При така изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което решение № 2878 от 28.04.2023 г., постановено по адм. дело № 6021/2022 г. по описа на Административен съд – София град в частта за разноските, да бъде изменено като се намали размера на присъдените разноски от 5150 (пет хиляди сто и петдесет) лева на 3950 (три хиляди деветстотин и петдесет ) лева. По отношение на заявената от ответника по частната жалба претенция за присъждане на разноски в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК е необходимо да се посочи, че определенията на съда, постановени в това производство, не са актове, с които се решава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т.е. не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 235, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение