Решение № 60159 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3927/2020 г.

Решение № 60159 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3927/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Детска градина с яслени групи "Осми март" [населено място] против решение № 260077/14.09.2020 г., постановено по гр. д. № 1765/2020 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание, като в открито съдебно заседание поддържа това становище. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, длъжен ли е работодателят в искането си за писмени обяснения да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, за което са образува дисциплинарно производство, подчинено ли е то на някакви формални правила или е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. В този смисъл са и решения № 722/2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. ІV г. о. ВКС, решение № 68/2014 г. по гр. д. № 3145/2013 г. ІV г. о. ВКС и решение № 270/2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. ІV г. о. ВКС и др., като тази практика на ВКС се споделя и от настоящия състав. По касационната жалба ВКС приема следното: Прието е, че видно от съдържанието на отправеното до ищцата искане за предоставяне на информация и обяснение, визираните в него нарушения са твърде общо формулирани, като липсва индивидуализация на обективните белези на конкретно нарушение, вкл. времето и мястото на извършването му. Зададени са принципни въпроси свързани с ежедневното изпълнение на задълженията от страна на ищцата, което я поставя в невъзможност да се защити. В този смисъл от съдържанието на отправеното до ищцата искане за обяснения не става ясно в какви точно нарушения на трудовата дисциплина бива обвинявана служителката, поради което не може да се изведе посочения по-горе идентитет между нарушенията в поканата по чл. 193, ал. 1 от КТ и тези в заповедта за уволнение. Посочено е, че заради пороците на отправеното искане за предоставяне на информация и обяснение, които са възпрепятствали ищцата да се защити ефективно срещу повдигнатите й обвинения, настоящият състав приема, че не е налице отправяне на редовна покана до ищцата за даване на обяснения и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ не е спазена не по вина на служителя, а поради порочни действия на работодателя. Представеното по делото искане за даване на писмени обяснения от страна на работодателя по реда на чл. 193 КТ е подробно и в него се сочат конкретни факти и обстоятелства, давели до искането за даване на писмени обяснения от страна на служителя. Посочените четири въпроса касаят приемане и съхранение на продукти в състояние, в което са заснети в публикуваните снимки, приложени по делото, начина на приемането на въпросните стоки, заснемането им допускането на външно лице в складовете на заведението. Всички тези въпроси водят до извод, че работникът е бил в достатъчна степен запознат с обстоятелствата, които са му дали възможност да се ориентира в тях и да даде обяснения, ако желае, възможност, от която той не се е възползувал. Горните доводи водят до извод, че при налагането на дисциплинарното наказание, е спазена процедурата по чл. 193 КТ. Съдът е разгледал и доводите на страните по съществото на спора, поради което не се налага делото да се връща за ново разглеждане от друг състав на съда. По съществото на спора, относно това, дали е допуснато дисциплинарното нарушение, описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В тежест на работодателя е да докаже в процеса по оспорване законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, извършването на дисциплинарното нарушение. В случая, по делото липсват доказателства, че ищцата е допуснала внасяне в складовото помещение на детската градина на хранителни продукти с влошени хранителни характеристики. Този извод се подкрепя и от данните за извършена проверка, като видно от представения по делото констативен протокол от 01.11.2019 г., такива храни не са установени в склада, за който ищцата е отговаряла, както и от свидетелските показания по делото. В този смисъл е недоказано твърдението, че ищцата е допуснала да бъдат внесени заснетите хранителни стоки. В тази част заповедта е необоснована и незаконосъобразно е наложено наказание за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ. По отношение на второто нарушение - уронване доброто име на работодателя, не се установява по делото ищцата да е допуснала да бъдат внесени хранителни продукти с влошено качество, намиращи се в складовите помещения на детското заведение. Не се доказва от доказателствата по делото, че ищцата е снимала или публикувала в публичното пространство снимки с хранителните стоки, негодни за консумация, намиращи се в складовете на датската градина. Не се доказва, че снимките са именно от склада на ответника по делото – работодател на ищцата, нито че ищцата е допуснала външно лице да фотографира намиращите в склад на детската градина влошени хранителни стоки с цел публикуване и уронване доброто име на детската градина. Предвид изложеното, не са установява ищцата да е извършила описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказания дисциплинарни нарушения и тя следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Предвид съвпадането на крайните изводи на съда с тези на въззивния съд, решението на последния следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за производството пред ВКС съдебни разноски, в размер на 1050 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Сумата представлява заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представените договори за правна защита и съдействие. Водим от горното, състав на ВКС