Определение № 9896 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2023 г.

Образувано е по частна жалба на А. Едрев, от гр. Бургас, лично и в качеството си на законен представител на Б. Едрева против определение № 1313 / 25.05.2023 г. по адм. дело № 538 / 2023 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежни страни, в предвидените от закона процесуални срокове при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното определение във връзка с пороците за нищожност и недопустимост същата е неоснователна. С определение № 1313 / 25.05.2023 г. по адм. дело № 538 / 2023 г. Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане оспорването по жалба на А. Едрев, от гр. Бургас срещу мълчалив отказ по подаден от него сигнал № СЛ / Д – РА – ПН / 651 – 1378 / 07.03.2023 г., касаещ детето Б. Едрева, както и против изричен отказ за издаване на задължително предписание, обективиран в писмо изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-2420/14.03.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище и е прекратил производството по делото. Приел е, че липсват - годен за оспорване административен акт и правен интерес – процесуални предпоставки по възникване на субективното право на достъп до съд. Определението е правилно. Съгласно глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) закрила се предоставя след оценка на постъпил сигнал в дирекция “Социално подпомагане“. След събиране на необходимата информация по случая, административният орган уведомява подателя на сигнала за предприетите действия при спазване на изискванията за защита на личните данни. Издаването на задължително предписание е от компетентността на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ по предложение на социалния работник, водещ случая. Задължителното предписание може да се обжалва по реда на АПК. В случаите когато социалният работник прецени, че не са налице основания за образуване на производство по издаване на задължително предписание, той уведомява подателя на сигнала по реда и в сроковете по АПК. Съгласно чл. 124, ал.2 АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Обосновано в случая административният съд е приел, че не е формиран мълчалив отказ от органите по закрила на детето, тъй като същите са извършили проверка по подадения от жалбоподателя сигнал и след като са преценили, че не са налице основания за издаване на задължителни предписания са го уведомили за резултатите от проверка. Оспореното писмо изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-2420/14.03.2023 г. няма белезите на административен акт и не формира изричен отказ за издаване на задължителни предписания. Обосновано съдът го е квалифицирал като акт по чл. 10, ал.6 ППЗЗД. Процесуалното значение на изяснените факти сочат отсъствието на предмет и правен интерес за оспорване. Законосъобразно административният съд е квалифицирал тяхната липса като основание за прекратяване на съдебното производство по чл. 159, т.1 и т.4 АПК. По изложените съображения атакуваното съдебно определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение