Определение № 1274 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 701/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. И. П. против определение № 5355/21.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 4178/2024 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. С обжалваното определение, състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата на Т. И. П. за отмяна на влязло в сила решение №4702 от 22.11.2023 г., постановено по гр.д.№12623 описа за 2022 г. на Пловдивския районен съд, I граждански състав, потвърдено с решение №817/20.06.2024 г., поправено с решение № 1117 от 24.09.2024 г. по в.гр.д. № 281 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII състав. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел, че заличаването на В. Г. П. като съдружник се смята за узнато от молителката от момента на неговото вписване на 24.01.2024 г. От тази дата започва да тече тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, основано на твърдението, че заличаването представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото, неизвестно при неговото решаване. Молбата е подадена на 26.06.2024 г., след изтичане на този срок, поради което състава на ВКС е приел, че следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 20.06.2024 г., от която дата следва да се счита за влязло в сила решението на Районен съд – Пловдив, поради необжалваемост на въззивното решение. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е подадена на 26.06.2024 г. – шест дни след постановяване на въззивното решение, при спазване на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок. Този срок не може да започне да тече преди решението, чиято отмяна се иска, да е влязло в сила, а в случая това е станало на 20.06.2024 г., когато е постановено въззивното решение. Спрямо тази дата тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна е спазен, поради което същата се явява процесуално допустима, поради което определението на ВКС, с което се оставя молбата за отмяна на влязло в сила решение без разглеждане като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК следва да се отмени. Останалите доводи в частната жалба не са били предмет на обсъждане от състава на ВКС с обжалваното определение, поради което не следва да се обсъждат и от настоящия състав. Водим от горното, състав на ВКС, ІV гр.отд.