Определение № 573 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1173/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на синдика на [фирма] /н/, [населено място], срещу Решение № 304 от 15.11.2012г. по в.т.д.№ 436/2012г. на Апелативен съд В.. С него изцяло е отменено Решение № 10 от 07.05.2012г. на Окръжен съд Разград по т.д.№ 2/2012г., вместо което е постановено друго за отхвърлянето на установителния иск на синдика на [фирма]/н/, предявен срещу [фирма]/н/ и [фирма], [населено място] за прогласяване на основание чл. 646,ал.2,т.1 ТЗ /ред.ДВ бр.70/98г./ нищожност на извършени плащания по доставки, извършени от длъжника в периода 20.01.2009г.- 11.03.2009г. в полза на [фирма]. Прието е, че извършеното плащане на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността /01.01.2009г./ е дължимо изпълнение по договор за търговска продажба, който договор има силата на закон между страните и не представлява предпочтително плащане с цел увреждане на кредиторите, за да бъде налице основанието за прогласяването му за нищожно. Изложени са съображения, че нормата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ следва да се тълкува изправително; така, както не може да бъде обявено за нищожно евентуално принудително изпълнение по влязло в сила осъдително съдебно решение относно изискуемо задължение по сделки, така не следва да бъде обявено за нищожно и доброволното изпълнение на такова задължение от длъжника. Искането е за отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго за уважаване на иска. В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Пред явеният иск е основан на разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 на ТЗ в редакцията, действаща преди приемането на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.20/28.02.2013г. и въззивният съд е разгледал спора, прилагайки тази редакция на закона. След образуване на касационното производство с пар.8 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./ е изменена разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ, а с пар.14,ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че изменението се прилага и за заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото. Обратното действие на закона следва да бъде приложено, тъй като с Решение № 4 от 11.03.3014г. по конст.дело № 12/2013г. Конституционният съд отхвърли искането за обявяване противоконституционността на пар.14,ал.1 и 2 и пар.15 на ЗИДТЗ. С оглед промяната на характеристиката на исковете- от установителни - в конститутивни, следва да бъде допуснат касационен контрол за проверката на допустимостта на постановеното решение. Предварително внасяне на държавната такса не се дължи-чл.649,ал.6,предл.първо ТЗ. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.