Определение № 13291 от 06.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Кмета на Община Божурище и от Община Божурище против определение № 19848/ 14.10.2024г по адм. д. № 7808/ 2024г по описа на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Кмета на Община Божурище и на Община Божурище в частта, в която е оспорено Писмо изх. №НСЗП-399/23.09.2021 г. на Министъра на околната среда и водите с доводи за неговата незаконосъобразност, и е прекратено производството по делото в тази част. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз. Поддържа се, че по отношение на Община Божурище в качеството на заинтересована общественост не е започнал да тече срокът за обжалване, тъй като съобщаването на писмото е следвало да се направи по реда на чл. 18а от АПК във връзка с чл.61 от АПК. С позоваване на тълкуването, дадено с решение по дело С-280/18, е направено искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на жалбата по същество. Ответниците министър на околната следа и водите и "Зеленрок" ЕООД гр. София не изразяват становище по частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е оставил без разглеждане жалбата на Кмета на Община Божурище и на Община Божурище в частта, в която е оспорено Писмо изх. №НСЗП-399/23.09.2021 г. на Министъра на околната среда и водите с доводи за неговата незаконосъобразност. С писмото на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) се уведомява упълномощен представител на "Зеленрок" ЕООД гр. София, че за заявения цялостен работен проект за търсене и проучване на подземни богатства – метални подземни изкопаеми в площ „Златуша“ с възложител „Зеленрок“ ЕООД, преценката на компетентния орган е, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че оспореното писмо е оповестено на интернет страницата на административния орган на 24.09.2021 г., съобразно изискването на чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, която предвижда само писмено уведомяване на възложителя, не и на други засегнати субекти. Предвид това е счетено, че срокът за оспорването му относно неговата законосъобразност е започнал да тече от 25.09.2021 г., изтекъл е на 09.10.2021 г и подадената на 31.07.2024 г. жалба в частта, в която се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, се явява просрочена като подадена извън преклузивния 14-дневен срок за оспорване. Определението е правилно като краен резултат. От данните по делото се установява, че Писмо изх. №НСЗП-399/23.09.2021 г. на Министъра на околната среда и водите, постановено на основание чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, е публикувано на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите на 24.09.2021 г. По своята правна същност писмото представлява индивидуален административен акт и за него е относимо изискването на чл. 59, ал.2, т. 7 от АПК да се посочи пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано. Тъй като в процесното писмо липсва, е приложим удълженият двумесечен срок за обжалване по чл.140, ал.1 от АПК, който е изтекъл на 25.11.2021г. Настоящият съдебен състав не намира за основателна поддържаната от частния жалбоподател теза, че писмото е следвало да му бъде съобщено по реда на чл. 18а от АПК във връзка с чл.61 от АПК. Безспорно писмото е акт, постановен в производство по чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, която е приета на основание на основание чл. 31а Закона за биологичното разнообразие, и транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна. Анализът на приложимото международно и национално законодателство сочи, че след като решението на компетентния административен орган е проектът да не се подлага на такава оценка, за този орган не е предвидено задължение да съобщава индивидуално акта си на заинтересованата общественост. Процедура като процесната е регламентирана в чл.6, параграф 3 от директивата като в изречение второ е посочено: „При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността“. Следователно участието на обществеността в това производство не е задължително. Независимо от това, в чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС е предвидено компетентният орган да оповести писмото, с което уведомява възложителя дали е необходимо провеждането на процедура по реда на наредбата, на интернет страницата си в 7-дневен срок. По този начин в националното законодателство е обезпечено правото на всички правни субекти, които считат, че имат правен интерес, на достъп до правосъдие по смисъла на чл.9, параграф 2 от Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. При упражнено право на оспорване преценката за допустимостта на жалбата се извършва в съответствие с националните правни норми. Цитираното в частната жалба решение на Съда на Европейския съюз по дело С-280/18 касае тълкуването на членове 9 и 11 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Доколкото предмет на настоящото производство е административно решение, че за проекта на "Зеленрок" ЕООД гр. София не е необходимо провеждането на процедура по оценка на въздействието върху околната среда, т.е. попадащо в обхвата на Директива 92/43/ЕИО, очевидно съдебният акт по дело С-280/18 касае различна нормативна уредба и различна фактическа обстановка, поради което е неотносимо към предмета на настоящия спор. С оглед изложеното правилен се явява крайният извод на първоинстанционния съд, че преклузивният срок за съдебно оспорване на Писмо изх. №НСЗП-399/23.09.2021 г. на Министъра на околната среда и водите с доводи за неговата незаконосъобразност е изтекъл преди депозиране на жалбата срещу него на 31.07.2024 г., поради което тя е приета за процесуално недопустима и съдебното производство е прекратено. Обжалваното определение като постановено в съответствие със закона следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение