Определение № 381 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. М. Б. против определение № 904 от 10.07.2024 г. по адм. дело № 704/2024 г. на Административен съд София – област. Жалбоподателката оспорва съдебния акт изцяло, включително в частта, в която е осъдена да заплати разноски и поддържа, че определението е неправилно, тъй като е налице бездействие на кмета на община Драгоман като административен орган по задължение, произтичащо от нормативен акт. Моли определението да бъде отменено изцяло или евентуално да бъде отменено в частта за разноските. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Драгоман оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила, като на общината се присъдят направените разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд София- област е образувано по искане на частната жалбоподателка Б. Б., по реда на чл. 256 АПК против бездействието на кмета на община Драгоман по задължения, произтичащи от чл. 210 ЗУТ да проведе и приключи процедура по определяне на обезщетение за учреден по реда на чл. 64 ЗЕ сервитут през ПИ с идентификатор 35479.1.335 в землището на [населено място], община Драгоман, собственост на жалбоподателката. Съдебният състав приема, че разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК е неприложима, тъй като нормата се отнася за фактически действия на органа, а не за правни такива. Поради това стига до заключението, че не е налице бездействие на административния орган, по смисъла на цитирания текст и защитата по този ред е недопустима. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че образуваното по искането на Б. Б. съдебно производство е недопустимо. Законосъобразно е преценено, че разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК регламентира оспорването на фактически бездействия на административните органи, по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Нормата е насочена към преодоляване на фактическото бездействие на административен орган по конкретно задължение и намира приложение, когато задължението произтича пряко от правна норма при настъпване на определен юридически факт. В случая, както първоинстанционният съд правилно приема, защитата по чл. 256, ал. 1 АПК е неприложима. Тази защита се отнася за неизпълнение на фактически действия от административния орган, а в случая действията на кмета на общината по назначаване на комисия и определяне на обезщетение или оценка от комисията ( чл. 210, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ) са правни действия, т.е. разпоредбата на чл. 210 ЗУТ изисква изпълнение на правни, а не на фактически действия. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице бездействие на кмета на община Драгоман по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и защитата по чл. 256, ал. 1 АПК е недопустима, а изводите на административния съд за оставяне на искането на Б. Б. без разглеждане и прекратяване на съдебното производство са правилни. Възражението на частната жалбоподателка, че с обжалваното определение съдът препятства реализирането на правната й защита, тъй като не са дадени указания за реда, по който следва да упражни правата си, е неоснователно. Действително, съгласно чл. 127, ал. 1 АПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона и в разумен срок всяко подадено пред тях искане. Съдът е обвързан от искането с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 126 АПК), като в случая правилно е прието, че фактическите обстоятелства, правното основание и заявеният от Б. петитум, чрез представляващите я адв. Върбанов и адв. Ралчева сочат на защита по реда по чл. 256, ал. 1 АПК. В рамките на предмета, очертан от подателя, съдът проверява редовността и допустимостта на жалбата или искането (чл. 158, ал. 1 АПК и чл. 159 АПК). Съдът няма правомощия да подменя волята на страната и служебно да я насочва за реда, по който следва да реализира правата си. Ето защо доводите на частната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение в частта, в която искането на Б. по чл. 256, ал.1 АПК е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдебният акт в тази част е правилен и следва да бъде оставен в сила. Искането за отмяна на обжалваното определение в частта за разноските е недопустимо. Съдебният акт в тази част подлежи на допълване или изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК. В случая защитата по този ред е проведена и е постановено определение № 1020/ 08.08.2024 г. по адм. дело № 704/ 2024г. по описа на АССО, което е влязло в сила (определение 1184/ 09.10.2024г. по същото дело и определение № 13889/ 19.12.2024г. по адм. дело № 11741/ 2024г. описа на ВАС). По тези съображения искането за отмяна на обжалваното определение в частта за разноските следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в настоящото производство жалбоподателката Б. Б. следва да заплати на община Драгоман, сумата 300.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,