Определение № 41 от 08.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 933/2018 г.

Производството е по реда на чл.282,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на М. Б. М., [населено място], за спиране изпълнението на въззивно решение №605/16.03.2017г. по гр.д. № 4906/2016 г. на Софийския апелативен съд. В случая се касае за искане за спиране изпълнението на въззивно решение, постановено по уважен срещу молителката осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС. По касационна жалба на М. Б. М. срещу въззивното решение е постановено определение в производство по чл.288 ГПК №47/30.01.2018г. по гр.д.№2775/2017г. на ВКС, І г.о. С него не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Това определение на ВКС е окончателно. С постановяването му в производство по селектиране на касационните жалби, се изчерпва инстанционният контрол. По реда на чл.282, ал.2 ГПК могат да бъдат спирани само невлезли в сила осъдителни решения на въззивния съд и то при спазване изискванията за внасяне на надлежно обезпечение. Следователно по отношение на постановеното въззивно решение от Софийския апелативен съд, не са налице изискванията на ГПК за спиране изпълнението му в процедура по чл.282 ГПК. Ето защо, следва да бъде отказано спирането изпълнението на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.