Определение № 59 от 04.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1203/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро – във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 839 от 28.І.2013 г. на касатора [фирма]-С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, с която д-вото претендира, че налице била прекомерност на присъденото в резултат от приключилото пр-во по чл. 288 ГПК юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП в размер на сумата 2 372 лв. Инвокират се доводи, че в посочения размер присъденото възнаграждение не почивало на каквото и да било законово основание, че при установеният материален интерес, възлизащ на 30 212.11 лв., то се явявало несъобразено с правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а и по делото липсвали данни „да е искано или присъждано адвокатско възнаграждение”. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по молбата Национална агенция за приходите писмено е възразила чрез своя експерт по приходите от отдел „Правен” на своето Централно управление по основателността на искането за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, поддържайки, че след като той е бил надлежно упълномощен да представлява това държавно учреждение в приключилото производство по чл. 288 ГПК, то присъденото в полза на НАП, на основание чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 2 372 лева не е прекомерно и искане по чл. 81 ГПК е било своевременно направено в писмения отговор по касационната жалба та [фирма]-С.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна-касатор в приключилото производство по чл. 288 ГПК настоящата молба на софийското „Т. С. Л.” ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Определението по чл. 288 ГПК, чието изменение в частта му за разноските се претендира, има за свой пряк резултат - по смисъла на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, влизането в сила на въззивно решение, с което – като процесуално недопустимо – е било прекратено производството, образувано по исковете на [фирма]-С. с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, чиято цена е била в размер на 30 212.11 лв.и съответно обезсилено първоинстанционното решение, постановено по този спор на търговеца с ответниците Софийски районен съд и Националната агенция за приходите - последната като правоприемник на АДВ. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, „но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 ЗА”. Минималният размер на присъденото възнаграждение обаче, съобразно правилото на § 2 от ДР от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. (в случаите на твърдяна прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК), не може да бъде по-нисък „от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата”. А според чл. 7, ал. 2, т. 4 от тази наредба възнагражденията за защита по граждански, респ. търговски /или административни/ дела за една инстанция са: 650 лв. + 2% за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай това прави 650 лв. + 404.24 лв. = 1 054.24 лв., а трикратният размер на последното възлиза на 3 162.72 лв. /три хиляди сто шестдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, която сума очевидно е в по-висок размер /с 25 %/ от вече присъденото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение от 2 372 лв. В заключение, в процесния случай НАП, като юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 2 от устройствения й закон /ЗНАП/, е била представлявана в пр-вото по чл. 288 ГПК от свой юрисконсулт /експерт по приходите от отдел „Правен” при дирекция „Частни държавни вземания”/ с приложено пълномощно № 1091/15.ІХ.2010 г., като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер именно на 2 372 лв. е било направено в изготвения от него по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор по касационната жалба на [фирма]-С.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение