Определение № 333 от 06.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60017/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ю.Р. - пълномощник на [фирма], против разпореждане № 61/ 13.01.2016 г. по в.т.д. № 488/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение разноски. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че доколкото законодателят не е посочил друго, на принудително изпълнение, съгласно чл. 404, т.1 ГПК, подлежи невлязлото в сила въззивно решение в неговата цялост, в това число и в частта му за разноските. Ответникът – [фирма] ,чрез пълномощника си адв.М.Р. е депозирал писмен отговор по чл. 276 ал. 1 от ГПК,с който оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 405 ГПК изпълнителен лист се издава въз основа на някой от посочените в чл. 404 ГПК актове. Според разпоредбата на чл. 404, ал. 1, пр. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежи невлязлото в сила осъдително въззивно решение, т. е. постановеното от въззивния съд решение по искове за парично вземане, което освен със сила на пресъдено нещо, се ползва и с изпълнителна сила. Предварителното изпълнение на невлязлото в сила решение ,в частта за разноските е изключено по силата на закона,защото в тази част,макар и инкорпорирано в съдебния акт, то има характер на определение и подлежи на принудително изпълнение едва след влизането му в сила. Като е съобразил изложеното,въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане,което следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.