Определение № 11737 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от Д. К. Х., чрез пълномощника й Р. Динолова, срещу следните две определения по адм. д. № 913/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен: определение № 2944/26.09.2025 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу определение № 2515/31.07.2025 г. по същото дело; и определение № 2991/01.10.2025 г., постановено по същото дело, с което е върната жалба на лицето, имаща характер на искане по чл. 237 и сл. АПК за отмяна на определение № 5208/20.05.2025 г. по адм. д. № 4247/2025 г. на Върховния административен съд. В частните жалби са изложени пространни оплаквания, без да се сочат конкретни доводи за наличието на отменителни основания. Доколкото може да бъде изведена волята на страната, иска се отмяна на определение № 2944/26.09.2025 г. и определение № 2991/01.10.2025г., постановени по адм. д. № 913/2024г. по описа на Административен съд – Плевен. Върховният административен съд приема за установено, че частните жалби са процесуално допустими, подадени са от надлежна страна, за която обжалваните определения са неблагоприятни, в установения в чл. 230 от АПК срок. Разгледани по същество, и двете частни жалби се явяват неоснователни по следните съображения: С определение № 2944/26.09.2025 г. по адм. д. № 913/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 2515/31.07.2025 г. на основание чл. 215, ал. 4 вр. чл. 213а, ал. 2 от АПК. Процесното определение не е от категорията актове, подлежащи на съдебен контрол, тъй като не прегражда развитието на делото, единствено са дадени указания за привеждане на постъпилата жалба в съответствие с изискванията на АПК, което не е сторено от страната. Също така, с обжалваното определение искането на страната за освобождаване от държавна такса е уважено, а не отхвърлено. С оглед на горното, жалбата срещу определение № 2515/31.07.2025 г. е била недопустима и като такава е била оставена без разглеждане. Жалбата срещу определение № 2944/26.09.2025 г. по адм. д. № 913/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен е неоснователна, и като правилно определението следва да бъде оставено в сила. В рамките на втората частна жалба се сочат подробни, но несвързани искания да се обявят за нищожни на пълномощни, прилагани по адм. д. 913/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, повтаря се искането за отмяна на определение № 2944/26.09.2025 г. и се атакува определение № 2991/01.10.2025 г. по същото дело. С въпросното първоинстанционният съд е върнал жалбата на страната срещу определение № 5208/20.05.2025 г. по адм. дело № 4247 от 2025 г. по описа на Върховния административен съд. Тъй като последното е окончателно и е влязло в сила, жалбата, подадена срещу него, има характер на искане за отмяна и по смисъла на чл. 237 и сл. от АПК. Актът, срещу който е насочено искането обаче не е от категорията на тези, които преграждат делото по смисъла на чл. 237, ал. 1 от АПК, нито са посочени аргументирани основания за отмяна, респективно не е спазена регламентираната в чл. 241 от АПК форма на искането за отмяна. Достигайки до този извод, административният съд е постановил правилно определение, с което на основание чл. 242 вр. чл. 213, ал. 1, изр. 2 от АПК е върнал жалбата на страната. Предвид изложеното, частните жалби се явяват неоснователни, а обжалваните определения следва да бъдат оставени в сила като правилни. Първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които се споделят от Върховния административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата инстанция препраща към тях. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение