Определение № 377 от 09.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1456/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във връзка с чл.536 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Министъра на РРБ в качеството му на представител на Държавата срещу определение №65 от 19.02 .2015 г., постановено по ч. т. д. №43/2015 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е отменено определение № 7 от 12.01.2015 г. по ч. т. д. № 5/2015 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по жалба срещу отказ от спиране на длъжностното лице от Агенцията по вписванията и е постановено спиране на основание чл.536 ал.1 във вр. с чл. 19 ал.5 ЗТР на регистърното производство по вписване на промени по партидата на [фирма]- [населено място] по заявление с вх. № 20150106170456, приети на ОС на 05.01.2015 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на търговско дело №4/2015 на Окръжен съд – Сливен. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима по следните съображения: В случая се обжалва определение, с което след отмяна на определението на Окръжен съд- Сливен е спряно регистърното производство по вписване в търговския регистър на промени по партидата на дружество [фирма]- [населено място] по посочено заявление на основание чл. 536 ал.1 ГПК във връзка с чл.19 ал.5 ЗТР. Производството по вписване в търговския регистър има охранителен характер и решенията, постановени по жалба срещу отказ за вписване, заличаване и обявяване не подлежат на касационно обжалване- чл.25 ал.4 ЗТР, съгласно която разпоредба решението на апелативния съд е окончателно. Ето защо, след като завършващият производството по този ред съдебен акт - решение на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване, то касационен контрол е недопустим и по отношение на останалите актове, постановени в това производство-аргумент от чл.274 ал.4 ГПК. С писмо до ВКС вх. № 7661/02.07.2015 е постъпила молба с вх. № 5356 от 26.06.2015 г. от Държавата представлявана от Министъра на РРБ, в която се прави изявление за оттегляне частната касационна жалба срещу определение №625/18.03.2014 г.по в.ч.гр.д. №2669/2013 на САС и молба с вх. № 3949/2015 за оттегляне самото искане за спиране по чл.536 ал.1,т.1 ГПК от страна на [община]. От окончателния характер на обжалваното определение на АС-Бургас, обаче, следва, че ВКС не е изобщо първоначално надлежно сезиран с частната касационна жалба, от което произтича изводът, че същият не разполага и с процесуална възможност да се произнесе по молбите, постъпили след подаване на недопустимата частна касационна жалба, доколкото липсва надлежно иницииран висящ пред този орган процес. Ето защо следва да се оставят без разглеждане като недопустими както самата частна касационна жалба, така и постъпилите след нея молби за оттеглянето й, както и за оттегляне на самата молба за спиране по чл.536 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,