Определение № 3577 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3010/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. Ц. В. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. М. Димитров от Адвокатска колегия – София, против Определение № 41066/08.12.2025 год., постановено по административно дело № 12549/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявени са твърдения, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, доколкото според оспорващия, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК. Развити са и аргументи, според които, съдът неправилно е разместил доказателствената тежест, като е изискал от жалбоподателя пълно и окончателно доказване на вредите, каквото по естеството си е невъзможно към момента на подаване на искането за спиране. По съществото на искането, оспорващият твърди, че съдът е игнорирал продължителността и интензитета на мярката, като е формирал и неправилен извод относно доводите за метадоновата терапия. В заключение е заявено и твърдението, че е нарушен баланса на интересите – същият е нарушен в полза на абстрактен обществен интерес. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – полицай в група ООР, сектор „Охранителна полиция“ в 06 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт К. В.-Гяурова, в срока по чл. 232 от АПК представя писмена молба, в която уведомява съда, че така подадената жалба е с еднакъв предмет и между същите страни, като тази по административно дело № 12380/2025 год. по описа на Административен съд – София-град, доколкото касае правен спор, въз основа на издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 340/25.10.2025 год. по описа на СДВР. Настоящият съдебен състав, след като се запозна със становището на страните, приложените по делото доказателства и съобрази закона, намира частната жалба за процесуално недопустима за разглеждане. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод жалба от С. Ц. В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 340/25.10.2025 год., постановена от полицай в група ООР, сектор „Охранителна полиция“ в 06 РУ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП против лицето е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС), но за не повече от 18 месеца. В заповедта е вписано и отнемане на СУМПС [номер]. В иницииралата първоинстанционното производство жалба е формулирано и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 340/25.10.2025 год., издадена от полицай в група ООР, сектор „Охранителна полиция“ в 06 РУ при СДВР. Във връзка с така формулираното искане, с Определение № 41066/08.12.2025 год., постановено по административно дело № 12549/2025 год., състав на Административен съд – София-град е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че изложените доводи, на които се основава искането за спиране изпълнението на заповедта не са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение обществен интерес. По мнение на съда, от изложените в жалбата доводи не се обуславя извод за вероятно настъпване на трудно поправими вреди, които да надделяват над защитения с разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обществен интерес. С последващо Определение № 7757/25.02.2026 год., постановено по административно дело № 12549/2025 год., съдебният състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалбата на С. Ц. В. от гр. София против ЗППАМ № 340/25.10.2025 год., издадена от полицай в група ООР, сектор „Охранителна полиция“ в 06 РУ при СДВР и е прекратил производството по делото. Това съдебно определение е постановено с правно основание чл. 159, т. 7 от АПК и фактическото обстоятелство, че на производство в Административен съд – София-град е административно дело № 12380/2025 год., образувано между същите страни – жалбоподател С. Ц. В. и ответник - полицай в група ООР, сектор „Охранителна полиция“ в 06 РУ при СДВР при същия предмет на оспорване - ЗППАМ № 340/25.10.2025 год. Така постановеният съдебен акт е съобщен на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител – адв. М. Димитров на 05.03.2025 год., не е оспорен и е влязъл в сила на 13.03.2026 год. (в какъвто смисъл е и поставената заверка върху определението). При тези фактически установявания, иницииралата настоящото производство частна жалба се явява недопустима за разглеждане. Този правен извод следва от обстоятелството, че искане за спиране на предварителното изпълнение по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК е процесуално недопустимо, ако делото по оспорване на административния акт е прекратено. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Произнасянето по чл. 166, ал. 2 от АПК (към който препраща ал. 4) представлява вид обезпечение на подадената жалба. То не е самостоятелно производство и може да съществува само докато е налице висящ съдебен процес по съществото на спора. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК указва, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение. С оглед така цитираната правна регламентация и доколкото делото е прекратено с влязъл в сила акт, производството вече не е висящо и съдът не притежава процесуална възможност да се произнася по такова искане. При така изложените мотиви, частната жалба се явява процесуално недопустими и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,