Решение № 373 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 57/2010 г.

Решение № 373 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 57/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Л. С. К., С. И. К. и В. И. К., всички от гр. С. против въззивното решение от 13.05.2009 г. по гр. д. № 498/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.05.2002 г. по гр. д. № 2719/2001 г. на Софийския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касаторите против С. П. К., П. Г. К., А. Б. Ш., К. Г. Ш., Г. Б. Г. и Д. Б. И. ревандикационен иск за имот с площ 700 кв. м., представляващ част от парцел IХ - 487, 1063 в кв. 43 по плана на гр. С., м. кв. С., целият с площ 1 200 кв. м. С определението № 525 от 21.05.2010 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за необходимостта от изясняване на обстоятелството относно изменението на регулационния план, предвиждащ отреждането за двата имота на съсобствен парцел IХ, с оглед данните за обжалване на заповедта за това изменение и съгласно задължителните указания по т. 10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС за назначаване на експертиза и формулиране на задачата й по преценка на съда, с оглед задължението му да изясни делото от фактическа страна. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на изводите - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не са взели становище по жалбата. Като прецени данните по делото и доводите на страните, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: Касаторите, ищци са поддържали, че са собственици на основание земеделска реституция с решението на ПК "О. к." на земеделски имот - ливада от 3.207 дка в землището на С., представляваща имот № 548 по кадастралния план от 1958 год., попадащ в регулационния план на кв. С., одобрен през 1989 г. Установено е от заключенията на приетите технически експертизи, че този имот е идентичен с имот пл. № 1063, за който съгласно заповед № РД 09-196 от 5.07.99 г. е отреден парцел Х - 1063, парцел IХ - 487, 1063, улица и тупик, като част от него остава извън регулацията. Спорният имот е с площ 430 кв. м. и представлява част от възстановения на ищците имот с пл. № 1063, попадаща в съсобствения парцел IХ, за който парцел ответниците се легитимират като собственици на идеална част с нот. акт № 39/96 г. За да отхвърли иска за ревандикация на този имот, отреден заедно с имот пл. № 487 в съсобствен парцел IХ, въззивният съд приел, че съсобствеността върху него е възникнала по силата на регулационния план от 1999 г., съгласно чл. 29, ал. 3 З. (отм.) и е в идеална част, а не в реална, за каквато е исковата претенция. Освен това, по делото не е установен и факта, че ответниците владеят спорния имот, за да се приеме предявения ревандикационен иск за основателен. По делото са били налице данни, че изменението на регулационния план със заповед № РД 09-196 от 5.07.99 г. е било предмет на обжалване в административно производство - видно от намиращото се в кориците на делото съдебно удостоверение по адм. д. № 3833/99 г. на СГС. Такива доводи са правени от ищците, включително и във въззивното производство, поради което и това обстоятелство е следвало да се изясни с допуснатата експертиза. Извън това, неизяснено е останало и обстоятелството каква е частта от бившия имот пл. № 548 по кадастралния план от 1958 г., която е заснета като, респ. към имот пл. № 487 по кадастралния план от 1973 год., с оглед противоречивите данни в заключенията на изслушаните експертизи. Изводите на въззивния съд са направени при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на указанията по цитираната от касаторите т. 10 от ТР № 1/2001 г. за изясняване на спорния въпрос чрез поставяне на такава задача на вещото лице, което е обусловило и неправилния извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. От данните по делото се установява, че ищците се легитимират като собственици на възстановения им с представеното решение на поземлената комисия земеделски имот, който в зависимост от това дали е влязла в сила заповедта за изменението на регулационния план от 1989 г. /обжалваната заповед от 1999 г. на кмета на общината/ попада в очертанията на УПИ IХ и Х, със съответната площ в първия от тях. Ако е налице съсобствен урегулиран поземлен имот, то съдът следва да се произнесе и по въпроса за приложението на регулационния план, с оглед изменението на ЗТСУ (отм.) с § 9 от ЗКИР, с който е създаден чл. 182а, съгласно ал. 2 от който, ако до влизане в сила на ЗКИР, т. е. до 1.01.2001 г., не бъдат изравнени частите на образувания по регулация общ парцел, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява за съответните имоти. С влизане в сила на 31.03.2001 г. на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, съгласно разпоредбите му на § 6, ал. 1 - 4 от ПР се предвиди запазване на действуващите към този момент планове и възможност същите да бъдат приложени чрез уреждане на регулационните сметки в 6 - месечен срок, т. е. до 31.09.2001 г. След изтичането на този срок съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Излагането на съображения по тези въпроси, след изясняване на въпроса за наличието на влязъл в сила регулационен план съгласно изменението му от 5.07.99 г., съгласно който е налице съсобствен между страните УПИ IХ - 487, 1063, чрез поставяне на такава задача на вещото лице, налагат след отмяна на въззивното решение връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При него съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение