Определение № 50050 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3234/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 260017 от 06.06.2022 г. по гр.д.№ 461/ 2020 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 122/ 2017 г. и по този начин са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Е. С. Ю. и Г. З. У. на незаконно придобито имущество на стойност 217 398,34 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Представляват ли „Имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“; „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“; „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че „значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона?“. „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „нетен доход“ по смисъла § 1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че нетния доход при отрицателна величина следва да се приравни на нула, тъй като „доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето“?“. Според касатора първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за останалите въпроси поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни Е. С. Ю. и Г. З. У. не вземат становище по жалбата. Жалбата е допустима, но е налице временна пречка за произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че с присъда № 17/ 08.04.2016 г. по НОХД № 53/ 2016 г. на Разградски окръжен съд, в сила от 26.04.2016 г., ответницата Е. Ю. била призната за виновна за това, че в периода от 01.01.2011 до 30.04.2015 г. в качеството си на данъчно задължено лице при условията на продължавано престъпление избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 18 460,64 лв – престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 и чл.26 ал.1 НК. С решение № 179/ 04.05.2017 г. на КОНПИ било установено значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица в периода 02.09.2005 г. – 02.09.2015 г. и било взето решение да се внесе в съда мотивирано искане за отнемането му в полза на държавата. За проверявания период доходите, приходите и източниците на финансиране за ответниците били в общ размер 15 488,89 лв, в същия период са направили обичайни и извънредни разходи в общ размер 80 242,50 лв, т.е. нетният им доход бил отрицателна величина – 64 753,61 лв. При тези фактически констатации съдът посочил от правна страна, че отнемане на имущество от ответниците може да бъде извършено, в случай че в края на проверявания период то се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1 т.3 ДР ЗПКОНПИ размер. Приел, че паричните средства, които не били налични, нито трансформирани в реални активи, не подлежали на отнемане. Парите можело да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, при наличност на съответните парични знаци. Неналични пари не можело да се отнемат, тъй като парите не можело да бъдат заместени от самите себе си. За проверявания период имуществото, което ответниците придобили възлизало на 83 300 лв. лв. Несъответствието не надвишавало посоченият в §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период, поради което не било значително по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед тези мотиви на обжалваното решение, в него въззивният съд е разрешил първият поставен от касатора материалноправен въпрос, като му е дал отрицателен отговор. Същият въпрос се разрешава противоречиво от състави на ВКС, като за преодоляване на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. В същото тълкувателно решение е посочено, че определението за спиране е окончателно, то не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд