Определение № 60290 от 11.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 272 400/10.12.2020 година, подадена от В. С. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 1284/08.11.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1614/2019 година, с което е потвърдено решение № 2265/04.06.2019 година на Районен съд Пловдив, десети граждански състав, постановено по гр. д. № 16 321/2015 година. С последното решение В. С. Н. е осъден да заплати на Б. Ф. Р., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 14 662.00 лева, дължима се по договор за заем от 20.12.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2015 година до окончателното плащане, както и сумата от 3656.56 лева, обезщетение за забава за периода от 21.06.2013 година до 03.12.2015 година, като за разликата до пълния претендиран размер от 3660.64 лева искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен. С определение № 531/14.07.2020 година, постановено по гр. д. № 601/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. въззивното решение на Окръжен съд Пловдив не е допуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в законна сила. От изложените в молбата на В. С. Н. твърдения следва, че той иска отмяна на влязлото в сила решение № 1284/08.11.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1614/2019 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Б. Ф. Р. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Искането за отмяна на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се мотивира с твърдения за направено от Р. признание, че не е получил сумата, за която е осъден, което признание е било направено и документирано в производството по гр. д. № 12 192/2015 година по описа на Районен съд Пловдив, 14-ти граждански състав. В последното производство са постановени и съдебните актове, с които Н. мотивира твърдението си за наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК основание за отмяна. Въззивното решение № 1284/08.11.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1614/2019 година е влязло в сила на 14.07.2020 година, а молбата за отмяна е с вх. № 272 400/10.12.2020 година. Същата обаче е подадена по пощата, като положеното по плика пощенско клеймо не се чете. Поради това и съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК молбата следва да се счита подадена в сроковете по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за проверка на това дали е налице посочените в нея основания за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение