Определение № 339 от 15.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 979/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1711 от 16.11.2021г. по гр.д. № 2277/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261758 от 26.05.2021г. по гр.д.№ 16207/2017г. на Варненски районен съд в частта, с която е постановено да бъде изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор ***. * по КККР на [населено място], СО „Траката“, местност „М. Ю“, с площ от 612 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), заедно с построените в него: 1/ вилна сграда с идентификатор *****, еднофамилна, на един етаж, застроена на 32 кв.м.; 2/ вилна сграда с идентификатор *****, еднофамилна, на един етаж, застроена на 45 кв.м. и 3/ сграда гараж, неотразен в КК, с площ 15 кв.м., изграден на бетонна основа, с канал за ремонт на автомобили, като получената при публичната продан цена се разпредели между съделителите според квотите им, а именно: за П. А. П. 275/612 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от сградите; за П. А. П. и Е. Д. П. 31/612 ид.ч. от поземления имот в условията на СИО; за К. А. П. 306/612 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от сградите. Касационна жалба е подадена от съделителя К. А. П.. чрез адв. А.. Твърди се, че съдът неправилно е съчетал два самостоятелни способа за извършване на делбата и по този начин е пренебрегнал основния принцип на получаване на дял в натура. Поддържа се, че съдът е следвало да даде приоритет на разпределянето на имотите, както и да не допуска разделянето на делбената маса на две части с прилагане на два способа за ликвидирането й. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по делба на имоти като разглежда по самостоятелен начин всеки от имотите, несъобразено с приетата експертиза и начина на разпределянето им от вещото лице и спрямо всеки отделен имот прилага различен способ за ликвидиране на съсобствеността; 2/ кои обстоятелства са от значение при избора на способа за извършване на делбата. Посочена е практика на ВКС. Ответниците по касационната жалба П. А. П. и Е. Д. П. молят да не бъде допускано касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по делба във фазата по извършването й. Допуснати са до съдебна делба между тримата съделители следните имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор *** в СО „Траката“, заедно с построените в него две вилни сгради и гараж с канал; 2/ поземлен имот с идентификатор * в СО „Ален мак“ с площ 1545 кв.м., незастроен. От първия имот П. П. притежава 275/612 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от сградите; П. и Е. П. имат в СИО 31/612 ид.ч. от поземления имот, а К. П. - 306/612 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от сградите. Във втория имот П. и Е. П. притежават 1/2 ид.ч. в условията на СИО, а другата 1/2 ид.ч. е на К. П.. За първия имот приетата техническа експертиза дава заключение, че е неподеляем. По отношение на втория имот ( този в СО „Ален мак“) по искане на страните е одобрен ПУП-ПРЗ, с който имотът е разделен на два УПИ - УПИ * и УПИ *, а според кадастралния регистър от имот с идентификатор *** са образувани два нови имота - ПИ *** от 751 кв.м. и ПИ *** от 611 кв.м. Съделителите П. и Е. П. са поискали поставяне в общ дял на ПИ *** и новообразувания ПИ ***. Същите имоти е пожелал да получи и К. П., като всички са изразили готовност да заплатят необходимото парично уравнение. С решение от 26.05.2021г. първоинстанционният съд е приел, че предвид разликите в храктеристиките на допуснатите до делба имоти не може да бъде извършено разпределяне по чл. 353 ГПК. Съдът се е мотивирал с наличието на противоречива практика и с неприключилото към онзи момент производство по тълкувателно дело № 2/2012г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, е необходимо имотите да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Изложил е съображения, че застроеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на страните. Разпределяне на разнородни имоти е възможно само при съгласие на страните, а такова не е дадено. Не са налице и конкретни предпоставки за разпределяне на имота - извършени значителни подобрения от някой от съделителите, ползване на имота в продължителен период от време. Поради това е приел, че ПИ *** следва да се изнесе на публична продан, а за двата новообразувани имота може да се съставят дялове и да се тегли жребий. С диспозитива на решението си от посочената дата 26.05.2021г. съдът е постановил изнасяне на застроения имот на публична продан, а с определение от същата дата е съставил проект за разделителен протокол, включващ двата новообразувани дяла от незастроения имот. Протоколът е предявен на страните в съдебно заседание на 21.06.2021г., възражения не са постъпили и с решение от 07.07.2021г. разделителният протокол е обявен за окончателен. Въззивна жалба от К. П. е подадена само срещу решението от 26.05.2021г. В нея се поддържа, че няма основание за прилагане на два способа за извършване на делбата - публична продан и теглене на жребий, както и че независимо от различния вид и характер на делбените имоти, публична продан не следва да се прилага. По тази жалба се е произнесъл Варненски окръжен съд с обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционния акт е приел, че имот с идентификатор ***, който е застроен с две вилни сгради и гараж, е неподеляем, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице. Намерил е за неоснователно възражението на въззивника, че съдът не е следвало за изнася имота на публична продан, а да формира дялове с него и с другите имоти. Посочил е, че решението по чл. 350 ГПК, с което е обявен за окончателен разделителния протокол от двата незастроени новообразувани имота, е влязло в сила и не е предмет на решенеито. Приел е, че друг начин за извършване на делба на този безспорно неподеляем имот, не може да бъде приложен. Затова е потвърдил решението за изнасянето му на публична продан. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такова не може да бъде допуснато. Първо, следва да се отбележи, че след постановяване на въззивния акт е прието и обявено на 11.04.2022г. Тълкувателно решение № 2/2021г. на ОСГК на ВКС, според което, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Двата формулирани от касатора правни въпроса се свеждат до избора на способ за извършване на делбата когато предмет на делба са няколко имота, разнородни по вид и предназначение. Според утвърдената практика на ВКС по ППВС № 4/1964г. и ППВС № 7/1973г., възприета и в новоприетото Тълкувателно решение № 2/2021г. на ОСГК, делбата следва да се извърши по начин, гарантиращ възможността всеки съделител да получи реален дял - чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както и различието във вида и предназначението им не са пречка за извършване на делбата чрез разпределение. Способът по чл. 348 ГПК - публична продан е приложим само когато имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем - така Решение № 60 от 26.07.2010г. по гр.д. № 534/2009г. на І г.о., Решение № 224 от 21.11.2016г. по гр.д. № 2378/2016г. на І г.о., Решение № 103 от 22.07.2019г. по гр.д. № 2831/2018г. на І г.о. Последното решение изисква от съда да прецени всички обстоятелства, относими към способа, който следва да се приложи и да изложи мотивирани съображения защо приема този способ. В случая съдът е изпълнил тези свои задължения. След като няма повдигнат спор по възприетия извод за неподеляемост на процесния поземлен имот и сградите в него - според експертизата дворното място не отговаря на законовите изисквания за разделяне по чл.19, ал.4 ЗУТ, а двете вилни сгради не отговарят на изискванията за жилище с оглед вида, броя и предназначението на помещенията, то делбата на този имот може да се извърши само чрез способа по чл. 348 ГПК - публична продан. Въпросът за избора на способ за извършване на делбата, когато имотите са разнородни и за извършеното от съда комбиниране на два способа - разделителен протокол и теглене на жребий за част от имотите и публична продан за друг имот, не е разглеждан от въззивния съд и не може да бъде разглеждан, доколкото решението по чл. 350 ГПК, с което е разделителния протокол е обявен за окончателен, не е било обжалвано и е влязло в сила. Предвид изложеното достъп до касационно обжалване следва да бъде отказан. Ответниците по жалбата имат право на направените разноски. Според приложения договор за правна помощ за изготвянето на отговора на касационната жалба са заплатени 350 лв., а останалото уговорено възнаграждение е дължимо след допускане или недопускане на касационно обжалване. Поради това следва да се присъди действително заплатеното възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.