Определение № 10273 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9749/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. А. Д. против определение № 1632 от 27.08.2026 г., постановено по адм. дело № 520/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Шумен. С оспореното определение на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата Г. А. Д. против заповед № РД09-2563/03.07.2026 г. на министъра на образованието и науката, оставено е без разглеждане искането за спиране на изпълнението на заповед № РД09-2563/03.07.2026 г. на министъра на образованието и науката и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател оспорва определението като незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел подадената жалба за недопустима. Иска оспореното прекратително определение да се отмени и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и за произнасяне по направеното искане за спиране на изпълнението на оспорения акт. Ответната страна – министърът на образованието и науката, чрез юрк. Младенова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита оспореното определение за правилен и законосъобразен акт. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Със заповед № РД 09-2563/03.07.2026 г. на министъра на образованието и науката на основание чл. 32, ал. 7 вр. чл. 32, ал. 6, т. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), доклад № 18-260/10.06.2026 г. на Комисията по академична етика и жалба № 94-7953/27.11.2025 г. от д-р С. Г. Т. е отменено Решение по т. 2 от Протокол № 255 от 14.11.2025 г. на Академичния съвет при Националния военен университет „Васил Левски” - Велико Търново за избор на д-р Г. А. Д. за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по професионално направление 9.1 „Национална сигурност“. Изпратена е преписката за разглеждане в нова процедура от друг състав на научното жури. Срещу тази заповед е подадена жалба от Г. А. Д.. За да прекрати съдебното производство АС – Шумен е приел, че оспорената заповед е акт на по-горестоящ административен орган, с който е отменен първоначалния индивидуален административен акт и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, поради което не е налице хипотеза на чл.145, ал. 2 от АПК. Според съда решението на горестоящия орган, с което първоначалният административен акт е отменен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне не подлежи на съдебно оспорване, защото с него въпросът не е решен по същество. Определението е неправилно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗРАСРБ актовете на органите за управление на висшето училище, съответно на научната организация за заемане на академичните длъжности и актовете за присъждане на научни степени могат да се оспорят по административен ред пред министъра на образованието и науката за нарушения по чл. 30, ал. 2, т. 1 – 4 от същия закон. Съгласно чл. 24, ал.1 от Закона за висшето образование органи на управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът. В случая по административен ред е оспорено решение на академичен съвет. Образуваното производство пред министъра на образованието и науката приключва със издаването на заповед, с която потвърждава или отменя оспорения по административен ред акт на висшето училище или научната организация за заемане на академични длъжности или за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“. Произнасянето от страна на министъра на образованието и науката всъщност е по съществото на спора за законосъобразността на решението на АС на НВУ "Васил левски"- Велико Търново за избор за заемане на академична длъжност " главен асистент" в съответното направление. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед и изложеното по-горе изводите на първоинстанционния съд за наличие на отрицателна процесуална предпоставка за съдебно производство– негоден за оспорване административен акт, са неправилно, защото не съответстват на закона. В специален закон с изрична разпоредба е предвиден съдебен контрол на издаваните от министъра на образованието и науката заповеди във връзка с осъществяване на правомощията му по контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на ЗРАСРБ, правилника за прилагане на ЗРАСРБ и правилниците на висшите училища, съответно на научните организации, каквато е и процесната заповед № РД09-2563/03.07.2026 г. Съгласно чл. 32, ал. 9 от ЗРАСРБ обжалването на актовете по ал. 8 от същата норма не спира изпълнението им. Съдът е оставил без разглеждане и акцесорното искане за спиране на изпълнението на оспорения акт. Предвид резултата по делото след връщане на същото на първоинстанционния съд, същият следва да се произнесе по искането, след проверка на срочността на първоначалната жалба. Предвид изложеното оспорваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение