Определение № 1181 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4997/2023 г.

С молба вх. № 15 328/11.09.2024 година М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Фортуна Р.Е“ О. гр. С. са поискали да бъде допълнено постановеното по делото определение № 3925/21.08.2024 година, в частта му за разноските, като им бъде присъдена сумата от 2400.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Препис от молбата е бил връчен на „Пробив“ АД [населено място] и на „Булсервиз“ АД [населено място] като по делото са постъпили отговори от същите с вх. № 21 286/06.12.2024 година и с вх. № 21 652/12.12.2024 година, с които подадената от М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Фортуна Р.Е“ О. гр. С. молба по чл. 248 от ГПК е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение. С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата от М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Фортуна Р.Е“ О. гр. С. срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 3925/21.08.2024 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на определение № 1998/02.08.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 2093/2023 година, с което е отменено определение № 8622/14.07.2023 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 23-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 8059/2023 година и е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, които ще бъдат предявени от М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Фортуна Р.Е“ О. гр. С. срещу Пробив“ АД [населено място] и „Булсервиз“ АД [населено място] за обявяване на относително недействителни спрямо тях на договор за продажба, обективиран в нотариален акт №, т., рег. №, дело № 21/2021 година на М. В.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № в регистъра на Нотариалната камара, договор за дарение, обективиран в нотариален акт №, т., рег. №, дело № 144/2023 година на А. Ш.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара и договор за продажба, обективиран нотариален акт №, т., рег. №, дело № 145/2023 година на А. Ш.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, с който „Пробив“ АД [населено място] е прехвърлило на „Булсервиз“ АД [населено място] правото на собственост върху описаните в тях недвижими имоти, чрез налагане на възбрана върху описаните в обжалваното определение недвижими имоти-предмет на оспорваните договори, при условието за внасяне на гаранция в размер на 5700.00 лева. С оглед на това определението, чието допълване се иска в производството по чл. 248 от ГПК е такава постановено в обезпечително производство, а съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. От това следва, че в самото производство по допускане на обезпечението съдът не присъжда разноски с постановените от него актове, а тези разноски трябва да бъдат претендирани в исковото производство за разрешаване на правния спор, с оглед на който е допуснато обезпечението, като бъдат взети от исковия съд и бъдат присъдени с оглед на крайния изход на спора. С оглед на това искането на М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Фортуна Р.Е“ О. гр. С. за допълване на постановеното по делото определение № 3925/21.08.2024 година е преждевременно и като такова е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение