Решение № 4937 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Г. П. за отмяна на определение № 1650 от 04.07.2023г. по адм.д. 1145/2023г. на Административен съд Бургас, тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 1132/05.05.2023г. по адм.д. 2007/2022г. на едноличен състав на същия съд, както и на Разпореждане № 5134/13.12.2023г. по адм.д. 2007/2022г. В искането за отмяна се излага оплакване, че е налице нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което молителят е лишен от правото да участва в производството и да бъде надлежно представляван, въпреки че добросъвестно е платил държавната такса - отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Ответната страна по искането – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуалния си представител оспорва искането като недопустимо и неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо, в частта относно определение № 1650 от 04.07.2023г. по адм.д. 1145/2023г. на Административен съд Бургас, тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 1132/05.05.2023г. по адм.д. 2007/2022г. на едноличен състав на същия съд. Разпореждане № 5134/13.12.2023г. по адм.д. 2007/2022г. е извън кръга на актовете по чл.237, ал.1 АПК, с които се прегражда развитието на делото. Същото се отнася и до посочените в уточнението на искането за отмяна „всички съдебни актове, постановени след определение № 161/25.01.2023г. по адм.д. 2007/2022“ – касае се за определения и разпореждания по хода на делото, които не подлежат на отмяна, а и за част от тях срокът по чл.240, ал.3 АПК е изтекъл. Разгледано по същество, искането за отмяна на определение № 1650 от 04.07.2023г. по адм.д. 1145/2023г. на Административен съд Бургас, тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 1132/05.05.2023г. по адм.д. 2007/2022г. на едноличен състав на същия съд, е основателно, по следните съображения: Административно дело 2007/2022 г. на Административен съд Бургас е образувано по искова молба на И. Г. П., лишен от свобода в Затвора [населено място] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която се претендира обезщетение в общ размер на 57 000 лева, за нанесени неимуществени вреди през периода от 01.02.2021 г. до 05.07.2021 г., причинени от условията в Затвора [населено място]. С определение № 2318/12.12.2022 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса и му е предоставил правна помощ, представляваща процесуално представителство по делото. Това определение е било обжалвано и е оставено в сила с определение № 149/23.01.2023 г. постановено по чкад № 95/2023г. по описа на Административен съд Бургас. С постановено по адм. дело № 2007/2022г. определение № 161/25.01.2023 г. за процесуален представител на ищеца е назначен адв. Д. Пенев и исковата молба е оставена без движение, с указание, че в 7-дневен срок от уведомяването ищецът следва да заплати държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на Административен съд Бургас и да представи като доказателство по делото съответния платежен документ, със съответно предупреждение за връщане на исковата молба. Това указание е съобщено лично на И. П. в затвора на 27.01.2023г. Изпратено е съобщение и на адв. Д. Пенев, който е върнал призовката в цялост с отбелязване от 20.02.2023г., че нямал връзка с ищеца. Видно от разписка на л.47 от делото на Административен съд Бургас, таксата е внесена на 30.01.2023г., но доказателство за това е представено в съда на 12.12.2023г. от И. П.. Междувременно обаче съдът е счел, че срокът за внасяне на дължимата държавна такса започва да тече от 11.04.2023г. и изтича на 18.04.2023 г. – вторник, присъствен ден. С определение №1132/5.05.2023г., постановено по адм. дело № 2007/2022г. по описа на Административен съд гр. Бургас исковата молба е била върната, а с Определение № 1650 от 04.07.2023г. по адм.д. 1145/2023г. на Административен съд Бургас, тричленен състав, определението на едноличния състав е оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно, текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да получи извънреден способ за защита, когато именно възможността и да упражни правото си на защита е било нарушено. В настоящия случай, видно от данните по делото е налице втората от посочените хипотези. Страната не е била надлежно представлявана в съдебния процес, проведен пред Административен съд Бургас. Назначеният процесуален представител от съда не е извършил по делото никакви процесуални действия, освен да връща изпратените му призовки в цялост с отбелязване, че няма връзка с ишеца. Съдът не е предприел действия за защита на процесуалните права на П., не е положил усилия за надлежно връчване на призовките и не е указал на адвоката, че негово е задължението при оказване на правна помощ да се свърже с клиента, който се намира в затвора. Ищецът съответно не е получил надлежна процесуална защита нито по адм.д. 2007/2022, нито по адм.д.1145/2023г. на Административен съд Бургас. Ако съдът беше предприел посочените действия и ищецът беше надлежно представляван, представянето на доказателства за заплащане на таксата щеше да може да бъде осъществено своевременно. Отделен въпрос, който няма отношение към искането за отмяна, е че при връщане на исковата молба съдът е следвало да извърши служебна справка за внасяне на таксата в счетоводството на съда, а тричленният състав е пропуснал да отрази вече представеното по делото доказателство за внасяне на таксата. По изложените съображения искането за отмяна е основателно и следва да бъде уважено, поради наличието на соченото от молителя основание по чл. 239, т. 5 от АПК, като бъдат отменени преграждащите развитието на делото определения. В останалата част искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Разноските в производството за отмяна се присъждат с решението по съществото на спора, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение