Определение № 357 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2016 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба с вх.№5263/18.05.2016г. от М. В. К.-ответник по частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 23.04.2015г., постановено по в.гр.д.№1010/2015г. на СГС, за допълване на постановеното по настоящото дело определение №212/26.04.2016г. с присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на частната жалба. Ответникът по молбата [фирма] я оспорва като неоснователна поради неустановеност на извършването на разноски от страна на молителя; евентуално прави възражение за прекомерността им, поради разглеждането на делото само в закрито заседание. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за присъждане на разноски по чл. 248, ал. 1 ГПК намира, че същата е неоснователна по следните съображения: С писмения си отговор срещу частната жалба ответникът по същата и молител в настоящото производство е поискал присъждането на разноски, но същият не е представил каквито и да било доказателства, че такива са действително направени.Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая е представено единствено адвокатско пълномощно, но не и доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение. Поради изложеното, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,