Определение № 228 от 03.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 706/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. Д. в качеството на [фирма] - [населено място], срещу определение № 79 от 12.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 3211/2015 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на А. Д. в качеството на [фирма] срещу разпореждане от 16.02.2015 г. по в. гр. д. № 4288/2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав, за оставяне без уважение на искане за преизчисляване и коригиране на дължимата за въззивното производство държавна такса. В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Излагат се подробни доводи за действителния размер на държавната такса, дължима за производството по въззивно обжалване, и за начина, по който същата следва да бъде изчислена от съда. Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че разпореждането на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искане на А. Д. в качеството на [фирма] за преизчисляване и коригиране на държавна такса, дължима за въззивното производство, не подлежи на самостоятелно обжалване съобразно правилата на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, поради което подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Съдебният състав се е позовал на т.5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и е посочил, че правилността на разпореждането относно държавната такса подлежи на косвена инстанционна проверка по повод обжалване на преграждащия производството акт на съда, ако има причинна връзка между разпореждането и прекратяването на производството по делото. Определението е правилно. В разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК са посочени двете групи определения на съда, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба. В първата група попадат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, а във втората - определенията, обжалването на които е изрично предвидено в закона /чл.274, ал.1, т.2 ГПК/. Законосъобразен е изводът на състава на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, че разпореждането, с което въззивният съд се е произнесъл по искане на частната жалбоподателка за коригиране на размера на указаната за внасяне държавна такса за производството по въззивно обжалване, не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.1 ГПК, които могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Разпореждането във връзка с таксата е акт по движение на делото, за което законодателят не е предвидил изрично възможност да бъде обжалвано с частна жалба и което не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК би било последващото определение на съда за връщане на въззивната жалба и за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на определената държавна такса. В производството по обжалване на това определение ще се извърши и проверката дали съдът правилно е определил размера на дължимата за въззивното производство държавна такса. Ако таксата е изчислена неправилно и това е станало причина за връщане на жалбата и за прекратяване на делото, грешката на съда при изчисляване на дължимата такса ще е основание за отмяна на неправилното прекратително определение. В този смисъл се е произнесъл и първият състав на ВКС, Търговска колегия, който е приел, че инстанционната проверка на разпореждането на съда с указанията за дължимата държавна такса може да бъде само косвена - по повод обжалване на преграждащо развитието на делото определение, и че е недопустима директна проверка посредством самостоятелно обжалване на разпореждането. Необжалваемостта на разпореждането за таксата обуславя недопустимост на подадената срещу него частна жалба, както правилно е прието в обжалваното определение. Изложените в частната жалба доводи във връзка с размера на дължимата за производството по въззивно обжалване държавна такса и начина на изчисляването й са неотносими към преценката за допустимост на оставената без разглеждане частна жалба и към правилността на обжалваното в настоящото производство определение. Поради това същите не следва да се обсъждат. По изложените съображения определението, постановено по ч. т. д. № 3211/2015 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,