Решение № 10342 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2010 г.

Решение № 10342 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на юрисконсулт Николай Бонев, в качеството му на процесуален представител на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна, срещу решение № 2217 от 22.12.2009 г. по адм. дело № 1156 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, с което по жалба на Вълчо Симеонов Вълчев е отменен частично РА № 0800382 от 2.02.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Добрич, потвърден с решение № 150 от 3.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определеното задължение в размер на 12 580.92 лв. главница и лихва в размер на 6 597.03 лв.; за 2005 г. за сумата над 283.70 лв. и съответната на нея лихва, както и задължението в размер на 9 780.00 лв. главница и лихва в размер на 2 630.88 лв. за 2006 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Вълчо Симеонов Вълчев, чрез процесуалния си представител адв. Кремена Маринова и с възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК оспорват жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол е бил РА № 0800382 от 2.02.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Добрич, потвърден с решение № 150 от 3.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на Вълчо Симеонов Вълчев за ревизиран период 1.01.2004 г. - 31.12.2007 г., по прилагането на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и на чл. 48 от ЗДДФЛ, в сила от 1.01.2007 г., като е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 12 580.92 лв. главница и лихва в размер на 6 597.03 лв. за 2004 г.; в размер на 2 324.16 лв. главница и лихва в размер на 931.84 лв. за 2005 г. и в размер на 9 780.00 лв. главница и лихва в размер на 2 630.88 лв. за 2006 г. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, респ. данъчната основа е определена според критериите по ал. 2 на цит. разпоредба. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъдена фактическата страна по спора, възраженията на ревизираното лице - жалбоподател, събраните по делото доказателства, включително писмени доказателства и гласни доказателства и заключенията по изслушаните по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи. Съдът е приел, че РА е частично незаконосъобразен като е отменил същия в частта относно определеното задължение за 2004 г., главница и лихва; за 2005 г. за сумата над 283.70 лв. и съответната на нея лихва, както и задължението за 2006 г., главница и лихва., съответно е отхвърлена жалбата за разликата до 283.70 лв., в която част няма постъпила касационна жалба от ревизираното и задължено лице. В административното производство е установено, че за 2004 г. облагаемият доход е 45 757.66 лв., представляващ приходи с неустановен произход. За 2005 г. облагаемият доход е 11 934.00 лв. и за 2006 г. е 43 400.00 лв. Основният спорен момент е бил този относно формирането на данъчната основа по години. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Йордан Колев Добрев и Кольо Балчев Балчев, според които жалбоподателят и семейството му обработват възстановени земи около 500 дка, като разполагат с трактор Т150, ЮМЗ "Булгар" и малък трактор, комбайни и инвентар. Произвеждал е тикви и царевица, като продукцията се реализира в годината на производството или през следващата година. В съдебното производство са представени покупни бележки от 17.05.2007 г. и от 22.05.2007 г., от които е видно, че лицето е закупило тиквено семе в общ размер 15 534 кг на стойност 31 068.00 лв. Съдът е обсъдил заключенията по двете експертизи, като същите са приети като неоспорени. В заключението по съдебно-техническата експертиза са установени разходите за зеделение за 2000 г., за 2001 г., за 2005 г., за 2006 и за 2007 г. Според експерта разходите на ревизираното лице само частично са съпоставими с разходите на ЗКПУ "Смолница", които са взети предвид в ревизионното производство, относно разходи за горива, масла, амортизация на машини, торово и растителна защита препарати. Това лице няма разходи за рента, заплати и осигуровки на заети в производството лица. Според експерта следва да се даде заключение, което е и направил, че продукцията се реализира според цената за съответната година, ако има възможност за съхранение. За 2000 г. разходите за земеделие възлизат на 7 500.00 лв., а приходите са в размер на 59 950 лв.; за 2001 г. разходите са в размер на 8 500.00 лв., а приходи са в размер на 33 150.00 лв., за 2004 г. разходите са в размер на 6 300.00 лв., а приходите в размер на 49 200.00 лв.; за 2005 г. разходите са в размер на 6 300.00 лв., а приходите в размер на 48 990 лв.; за 2006 г. разходите са в размер на 3 441.00 лв., а приходите са в размер на 5 533.50 лв.; за 2007 г. разходите са в размер на 14 226.00 лв., а приходите са в размер на 23 786.40 лв. По отношение на съдебно-счетоводната експертиза с двете заключения, основно и допълнително, съдът също ги е кредитирал, като компетентни и неоспорени, като според тях касовата наличност към 2002 г. е в размер на 45 703.63 лв.; за 2004 г. е размер на 377.87 лв.; за 2005 г. е в размер на 2 980.53 лв.; за 2006 г. е в размер на 115 084.86 лв. и за 2007 г. е в размер на 127 394.56 лв. След това съдът е съпоставил тази така посочена наличност с установеното от ревизиращия орган салдо по години. Според него следва да се приеме база на приходите на жалбоподателя, а именно тези декларирани от 1998 г., от 1999 г., от 2000 г., от 2001 г. и от 2002 г.; получен заем от Донка Симеонова и разходите: предварителен договор, закупени земи през 1998 г., 2000 г., 2001 г. и 2002 г., договор от 17.02.2000 г., разходи за издръжка и земеделие през годините, като възприема наличността в размер на 45 703.63 лв. В същата не се включват средствата, придобити от съпругата с характер на лично имущество, с оглед на чл. 22, ал. 2 от СК. Разходите се отчитат наполвина, понеже правата които възникват представляват СИО. По отношение на разходите за земеделие и конкретно начина на определянето им, съдът е изложил подробни и аргументирани съображения, а именно че лицето обработва собствена земя със собствени средства и няма разходи каквито има една земеделска кооперация. Съдът конкретно кредитира тези разходи за производство на земеделска продукция по СТЕ, дадени в левове за един декар по години. По отношение на салдото за 2003 г. е приел, че неправилно не е отчетен приход за тази година от продажбата на недвижим имот, представляващ земеделска земя в землището на с. Росеново, Добричка област. В тази връзка доказателство за сделката е представено в съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция, а именно нот. акт № 126 по н. дело № 592 от 15.08.2003 г. По отношение на салдото за 2004 г. съдът не кредитира договора за заем със Соня Манолова Вълчева, в качеството й на заемополучател, поради което сумата 60 000.00 лв. не може да се включи в приходната част. По отношение на начина на формиране на разходната част за 2006 г. съдът е приел, че пътно-прехварлителна записка от 26.01.2006 г. не установява прехвърляне на собственост, както е приел и административният орган, а представения анекс към договора от 30.09.2004 г. за сумата 40 000.00 лв. заем на Георги Вълчев не обективира разписка за предаване на сумата, поради което не е произвел действие и следва същата тази сума да се изключи като разход за тази година. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Единственото касационно възражение е насочено към неправилно кредитиране от страна на съда на съдебно-техническата експертиза. Заключението по нея е прието в съдебно заседание от 4.11.2009 г. в присъствието на процесуалните представители и на двете страни, които са задавали въпроси на вещото лице Мариана Недкова Иванова, агроном, която е отговорила на въпросите им относно драстичната разлика, която се получава и която според нея се дължи, че разходите за един земеделски стопанин производител са едни, а тези на една кооперация са други. Според експерта няма пречка по механизмите на обработка и засяване едно семейство, което се състои от няколко членове, само да обработва 500 дка тикви. Процесуалният представител на приходната администрация не е оспорил заключението, а възраженията по него повтарят именно зададените въпроси относно сравнимостта на разходите между ревизираното лице и ЗКПУ "Смолница". Заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, основно и допълнително, са приети в едно заседание от 2.12.2009 г., като към експерта не са поставяни въпроси, включително и от юрисконсулт Бонев. Касационното възражение в тази част е насочено към неправилно определяне от експерта, респ. каква методика е ползвал той при определяне себестойността на декар за засаждане на култури като тикви и слънчоглед и защо те са в пъти по-ниски от кооперацията. Следва да се отбележи, че и в двете заключение експертът Мариела Иванова Мачева изрично е посочила, че е ползвала данните от СТЕ за разходите на ревизираното лице като частен земеделски производител за процесния период 2004 г. -2007 г. Няма конкретни доводи защо са кредитирани точно тези заключения, още повече че оспорването им с касационната жалба е недопустимо. Други възражения относно цененето на други писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, респ. нарушаване на съдопроизводствените правила няма. Няма и такива относно нарушаване на материалноправните разпоредби. Обжалваното решение е правилно. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба Вълчо Симеонов Вълчев следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 500.00 лв., реално осъществени, на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение