Решение № 5632 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2011 г.

Решение № 5632 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Веселинов Божуров от гр. Тервел, против решение № 258 от 30.12.2010 г., постановено по адм. д. № 522 по описа за 2010 г. на Административен съд-Добрич. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба против протокол № А-10-3 от 9.07.2010 г. на тръжната комисия, в който са отразени резултатите от проведената първа тръжна сесия, открита със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Добрич. Със същото решение касатора в настоящото производство е осъден да заплати разноски от 150 лв. в полза на ответната страна и разноски в размер на 750 лв. в полза на заинтересованата страна. В първата касационна жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението само в частта му за разноските. Във втората касационна жалба, допълваща първоначалната и с дата 25.01.2011 г. се съдържа оплакване против решението по съществото на спора. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли решението да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Направено е и алтернативно искане за отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се уважи подадената жалба. От ответната страна - ОДЗ-Добрич е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Моли се, решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна ЕТ "Симекс-Георги Симеонов", чрез адвокат Кулаксъзова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представя писмено становище за неоснователността й, като претендира и заплащане на сторените по делото разноски пред касационната инстанция. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от установените факти не може да се направи извод за допуснати нарушение на чл. 47и и 47к ППЗСПЗЗ. По изложените аргументи предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Добрич е бил сезиран с жалба, подадена от Михаил Веселинов Божуров против протокола на тръжната комисия за провеждането и резултатите от търга, обявен със заповед № РД-10-126 от 2.06.2010 г. на директора на ОДЗ-Добрич. С молба с рег. № 2197 от 13.08.2010 г. е направено уточнение на предходно подадената. Според обстоятелствената й част жалбата е и против заповед № РД-10-126 от 2.06.2010 г. на директора на ОДЗ-Добрич с твърдения за нищожност. Жалбата против проведения търг и резултатите от него е конкретизирана относно имоти № 126017 с площ от 20. 615 дка, намиращ се в землището на с. П. Савово и за имот № 038045 с площ от 19.00 дка, намиращ се в землището на с. Поп Груево, и двете села са в община Тервел. Жалбата против протокола на тръжната комисия е съдържала оплаквания за допуснати нарушения на административно производствените правила при провеждането на търга, материалния закон и неговата цел, с направено искане за отмяната й в обжалваната част. Съдът е приел, че подадената жалба е процесуално допустима, поради което я е разгледал по същество. От приложените писмени доказателства е приел, че заповедта на директора на ОДЗ-Добрич с № РД-10-126 от 2.06.2010 г. е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което твърдението за нищожност е възприето като неоснователно. Със заповедта въз основа на описаните в нея фактически и правни основания е наредено провеждането на първата тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под аренда за срок от 10 стопански години на свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) в област Добрич за стопанската 2010/2011 г. за отглеждане на едногодишни полски култури за три категории имоти, описани в съответните три приложения. Със заповедта са утвърдени условията за участие в търга, първоначалната тръжна цена, образците и пр. Със заповед № РД-10-140 от 6.07.2010 г. е назначен състава на комисията. Последната с протокол № А-10-3 от 9.07.2010 г. е открила провеждането на търга, съставила е присъствен лист, проверила е заявленията за участие в търга, като от него се установява, че почти всички предложения са били допуснати до участие. Според цената за декар предложенията са били класирани, като неразделна част от протокола са приложенията към него. За спорните имот, предмет на жалбата на първо място е класиран ЕТ "Симекс-Георги Симеонов", тъй като е предложил по-висока цена от тази, предложена от жалбоподателя. За доказване на твърденията в жалбата съдът е допуснал и гласни доказателства, като е изложил мотиви защо не ги възприема, съпоставяйки ги с писмените такива. Като е изложил мотиви по всички доводи в жалбата съдът е приел, че тя е неоснователна и недоказана, поради което я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Оплакванията за допуснати нарушения на съществени процесуални правила се свеждат до няколко групи доводи, изложени в допълнителната касационна жалба от 25.01.2011 г. Твърди се, че търгът не е започнал в определения в заповедта на директора на ОДЗ-Добрич час, а с един час по-късно, което обстоятелство не е намерило отражение в оспорвания протокол, включително и това, че около 13.00 часа е имало прекъсване на търга, който е продължил отново в 14.00 часа, без да е отразено това обстоятелство, без да е съставен нов присъствен лист на участниците. Действително в протокола на тръжната комисия е отбелязано, че търгът е открит в 10.00 часа. От протокола се установява освен това, че търгът се провежда за земите, намиращи се в община Тервел, който според заповедта е следвало да бъде открит в същия час. Дори и да се приеме за вярно твърдението, че точният час на започването на търга не е отбелязан в протокола на тръжната комисия, това не води до порок на процедурата, тъй като към протокола е приложен присъствен лист, в който са отбелязани номерата на предложенията на всеки един участник, името му и подпис за присъствие. В чл. 47к, ал. 3 ППЗСПЗЗ е предвидена възможността започването на търга да се отложи с един час от определения, в случай, че кандидатът или неговия пълномощник отсъстват. При тази законова възможност за отлагането на търга с един час, невписването на това обстоятелство, дори и да се приеме, че търгът е открит в 11:00 часа, не може да се приеме за основателно твърдението, че е допуснат съществен порок на процедурата. Второто твърдение относно неотбелязването на факта, че търгът е прекъсван около 13:00 часа също не може да бъде възприето за порок на проведения търг. В мотивите си съдът се е аргументирал защо не възприема свидетелските показания за това обстоятелство, а касационната инстанция е обвързана от тях според чл. 220 АПК. Друго твърдение в касационната жалба е относно това, че приемането на предложенията не е станало до края на определения в заповедта на директора на ОДЗ-Добрич час, а по - късно. Освен това се твърди, че не са били установени правила, които да указват как се приемат предложенията, кой води входящия регистър и пр. От данните по делото се установява, че тръжната комисия е проверила всяко едно от предложенията, които са разгледани според входящите им номера, от което следва, че има входящ регистър, който е представен и по делото лист 153-171. По делото е представен и списък на лицата, чакащи в 17:00 часа пред службата, за да им бъдат приети предложенията, като списъкът е с 28 лица, които са вписани в регистъра и чиито предложения са били приети и получили входящи номера. Това твърдение за допуснато нарушение също не може да бъде възприето за основателно, тъй като служителят е длъжен да приеме предложението, след като лицето, което го прави чака предложението му да се приеме и да му се издаде документа по чл. 47и, ал. 1, изречение трето ПЗСПЗЗ. Предложението му е в срок, след като лицето чака в крайния час за приемане на предложенията и длъжностното лице, което е натоварено с тази дейност дължи приемането му. Освен тези съображения от списъка на входящия регистър се установява, че Георги Иванов е подал своите предложения от 13:15 до 13:22 часа, а и името му не фигурира сред описаните в съставения списък от 28 лица, поради което за жалбоподателя липсва правен интерес от това оспорване. Не може да се възприеме за основателно твърдението за допуснато нарушение на съществени процесуални правила непроизнасянето от съда по оспорването на подписа срещу участника ЕТ "Симекс - Георги Симеонов". С определение № 322 от 14.10.2010 г. съдът е открил производство по оспорване на подписите на три лица, съдържащи се в списъка на присъстващите лица, като е разместил доказателствената тежест и я е възложил на ответника. Настоящият състав намира, че след като присъственият лист е подписан от членовете на комисията, заверен е с печата на ОДЗ-Добрич, той по същността си е официален документ и тежестта за доказване на неговата неистинността е върху страната, която го е оспорила, или това е жалбоподателят - чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК. Въпреки това, процесуалният представител на ответната страна е представил 2 пълномощни, съответно на лист 277 и 302, нотариално заверени с почти идентично съдържание, от които се установява, че Георги Симеонов Иванов, като ЕТ "Симекс- Георги Симеонов" е упълномощил Симеон Георгиев Симеонов, вероятно негов син, да извършва вместо него всякакви действия, включително и преупълномощаване. Ответната страна е заявила, че този участник е бил представляван от пълномощник, като е представила и пълномощните, които са се намирали в тръжната комисия. Да се оспорва подписа, чието авторство е заверено от нотариус, означава да се оспорва самата удостоверителна дейност, извършена от нотариуса, включително и нейната истинност. Оспорването не е доказано, а и жалбоподателят не е заявил никакви процесуални средства за доказване на допуснатото оспорване. В тази връзка следва да се посочи, че твърдението за необходимост от заверка на документите, необходими за участие в търга, от комисията е неоснователно, тъй като в чл. 47к ППЗСПЗЗ няма изискване всеки документ или декларация, която се съдържа в плика с предложението на кандидата да се заверява с подписите на членовете на комисията. Такова изискване е въведено само за предложенията - ал. 4 и това са ценовите предложения. От приложения протокол, оспорен от жалбоподателя относно двата имота се установява, че той съдържа всички необходими реквизити разписани в чл. 47к, ал. 2, ППЗСПЗЗ поради което и това твърдение е неоснователно. Неоснователни са и всички твърдения относно незаконосъобразността на частта от решението за разноските и по-конкретно относно това, че жалбоподателят е осъден да заплати на заинтересованата страна сторените от нея разноски. Аналогията, която се прави с подпомагащата страна в гражданския процес е неуместна, защото третото лице и заинтересованата страна имат различни процесуални права и качества на участие в съдебното производство. Според чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването, страната за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Няма съмнение, че това е заинтересованата страна, за която административният акт е благоприятен, защото заинтересованата страна е участник, спечелил търга за двата вида имоти, поради което на него му се дължат разноски. Твърдението, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е също неоснователно. В последното съдебно заседание, проведено на 2.12.2010 г., в протокола е отразено, че жалбоподателят се е представлявал от адвокат Рюстем, а заинтересованата страна - от адвокат Кулаксъзова. Тя се е легитимирала с пълномощно, в което е отразена внесената от упълномощителя й сума от 750 лв., а в хода по същество е поискала и присъждане на разноските. Адвокат-пълномощникът на жалбоподателя е присъствал и е могъл да направи възражение с основание чл. 78, ал. 5 ГПК, но не го е направил, поради което правото му е преклудирано. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат Кулаксъзова за присъждане на сторените от доверителя й разноски пред касационната инстанция, като основателно ще следва да се уважи. От представеният договор за правна защита и съдействие серия "А", № 0040871, сключен на 4.04.2011 г. се установява, че заинтересованата страна е внесла сумата от 500 лв. Касаторът ще следва да бъде осъден да ги заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение