Решение № 7297 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2026 г.

Първоинстанционният съд е събрал административната преписка и въз основа на нея е приел за установени правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи, които изцяло е обосновал с обстоятелствата изложени в оспорения административен акт. Такаизложените от страна на първоинстанционния съд мотиви настоящата съдебна инстанция намира за необосновани и изведени при пропуск да бъде надлежно и пълно установена фактическа обстановка. Този пропуск е довел и до неправилно приложение на относимите материалноправни норми. Мотивите на съдебния състав за това са следните:

Проведеното административно производство правилно е преценено от страна на първоинстанционния съд като такова по реда на чл.60 и сл. от Закона за водите. Същото има за цел реализиране на разрешителния режим по ползване на водните ресурси в страната, което в конкретния случай е обосновано от заявителя като „водовземане от подземни води“ въведен със същия закон. За да издаде оспореният административен акт органът е обосновал материалната си компетентност с разпоредбата на чл.68 от ЗВ, която му позволява да откаже издаването на разрешително при установена липса на задължителни за издаването му предпоставки. Обща цел на въведения от страна на държавата разрешителен режим в сферата на употреба на водните ресурси е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението – чл.2, ал.1 ЗВ. Законът се стреми наред с постигане на редица други резултати и към осигуряване на гаранции за намаляване на замърсяването на водите посредством редица от предвидените в същия производства. Съществен етап в производството по преценка допустимостта на отправено искане за издаване на разрешително е преценката му за съответствие с предпоставките на чл.62, ал.1 от същия закон. Установената с тази оценка невъзможност за задоволяване на искането представлява самостоятелно основание за отказ да бъде издадено заявеното разрешително по силата на чл.68, т.3а ЗВ.

Преценката по чл.62 ЗВ не е самостоятелно производство а начален етап на това по чл.60 ЗВ, която има за цел да провери и прецени съответствието на искането с обществените интереси в тази сфера, едва след установяване на подобно съответствие органът може да пристъпи към следващата фаза на производството по издаване, където се преценява наличието на всички индивидуални изисквания на закона спрямо заявителя. Двете фази биват опосредени от процедура по уведомяване на обществото посредством местните власти, която следва да бъде реализирана единствено при наличието на положителна преценка по чл.62 ЗВ. Не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че производството е приключено от страна на административния орган непосредствено след постановяване на негативната преценка по чл.62 ЗВ, тъй като както бе споменато тя представлява самостоятелно и директно основание за отказ по чл.68 ЗВ. В тази връзка съществени процесуални нарушения при провеждане на административното производство не са допуснати.

По съответствие на заявлението с материалния закон.

При извършване на преценката по чл.62 органът е длъжен да прецени как заявеното водовземане се съотнася с обществения интерес, свързан с конкретното водно тяло. Като такъв в общ смисъл е посочен от страна на органа интересът по опазване на водата и на самия воден обект, а като конкретно изискване, което е съблюдавал при преценката на конкуриращите се личен и обществен интереси, той е посочил постигането на целите, визирани в разпоредбата на чл.116, ал.1, т.2 ЗВ, включващи поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, включително постигане на добро количествено и химично състояние на подземните води. Конкретизирал е още повече това, че основна цел, обосноваваща обществения интерес спрямо конкретното подземно водно тяло и неговите води е поддържането на необходимото количество и качество на водите посредством мерките предвидени в разпоредбата на чл.156а, ал.1, т.2 ЗВ, включващи недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни водни тела; опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние и идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води; Поставените в настоящото решение с удебеляване дейности са изписани по същия начин и в разглеждания административен акт, вероятно с цел да конкретизират точните дейности, които органът е длъжен да съблюдава в конкретната хипотеза. Във връзка с тях органът е обосновал преценката си и с разпоредбата на чл.174а от Наредба 1 от 10 октомври 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, според която, „когато упражняването на правата по разрешителните представлява натиск върху състоянието на подземните водни тела, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите, установени за водно тяло, в плана за управление на речните басейни или за неизпълнение на условията по чл. 156в, 156г и 156е от Закона за водите, директорът на басейнова дирекция включва в програмата от мерки в проекта на плана за управление на речните басейни мерки за служебно изменение на разрешителните или прекратяване на разрешителните, когато с изменение на разрешителните не могат да бъдат постигнати целите или изпълнени условията или разрешеното водовземане трябва да бъде редуцирано до количество, по-малко от минималното водно количество съгласно обосновката по чл. 156, ал. 1, т. 2 ЗВ.

При преценка на такапосочените правни основания, съдът намира, че същите формално съответстват на изискването за посочване на такива във всеки административен акт. По съществено при проверката за законосъобразност обаче се явява обстоятелството дали посочените в оспорения акт фактически основания съответстват на правните. В тази връзка съдът констатира, че отказът, а преди това и преценката по чл.62 ЗВ органът е базирал на предвижданията на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) – за регион Източнобеломорски, като е посочил, че ПУРБ е предвидил като основна мярка „Постигане на добро химично състояние по показател обща алфа-активност и предотвратяване на влошаването“. Неоснователни са възраженията на касатора за това, че посочената мярка не присъства в ПУРБ. Същата е налична в Анекс 7.2.1 от цитирания план. Всъщност по отношение на воден обект BG3G00000NQ009 тази мярка е повторена в 13 позиции – от 489 до 502 от анекса, като всяка позиция е относима към различни стопански дейности, осъществяващи значим натиск спрямо състоянието на съответното водно тяло. Като такива са посочени – промишленост, селско стопанство и индустрия, както и един последен фактор „непознат -друго“. Именно в същия като мярка за постигане на цел по „подобряване на управлението“ на водното тяло е предвидено изменение или отнемане на разрешителни за водовземане от подземни води, в резултат от преразглеждането им, както и отнемане на част от разрешените водни количества в издадените разрешителни за водовземане за ПВТ опредени в риск/лошо състояние по количество а поставената цел по мярката е постигане на добро химично състояние.

Според настоящия съдебен състав тази мярка по естеството си не съответства на приложената с оспорения административен акт такава по отказ да бъде издадено разрешително за водовземане. Както се установява обоснованата в ПУРБ мярка на първо място е обща, т.е. касае всички относими разрешителни и е свързана с тяхното преразглеждане. Предвидените възможности са две. На първо място изменение и на второ отнемане на издадените разрешителни, респ. неиздаване на нови. Не случайно двете възможности са посочени в съответния ред, тъй като прилагането на по-тежката мярка по отнемане на издадените разрешителни е допустима като изключение в крайнокритични ситуации и това обстоятелство е надлежно предвидено именно в цитираната от страна на самия административен орган норма на чл.174а от Наредба 1 от 10 октомври 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Същата предвижда, че прекратяване на разрешителните е допустимо и законосъобразно, единствено когато с изменение на разрешителните не могат да бъдат постигнати целите или изпълнени условията или разрешеното водовземане трябва да бъде редуцирано до количество, по-малко от минималното водно количество съгласно обосновката по чл. 156, ал. 1, т. 2 ЗВ. В настоящия случай липсва коя да е от двете хипотези, поради което отнемане на разрешително, респ. приравнения на него отказ за издаване на такова изобщо не е допустимо.

Отделно от горното, за да е равносмислен на отнемане на разрешително по смисъла на цитираната норма, същият следва да бъде постановен в ситуация на отнемане на всички издадени разрешителни, каквато настоящата не е. Както бе споменато, доколкото адм. орган не е приложил по-щадящата мярка и то спрямо всички издадени разрешителни, респ. не е доказал, че с нея не биха могли да бъдат постигнати резултатите по подобряване на химичното състояние на водния обект, изобщо липсва основание за отказ от издаване на разрешителни по тази причина. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да уточни и това, че за да бъдат пропорционални, а не дискриминационни и двете нормативнопредвидени мерки следва да бъдат повсеместни, т.е. да касаят всички лица с издадени разрешителни за водовземане от съответното подземно водно тяло. Както това е предвидено и в самия Анекс 7.2.1 от ПУРБ Източнобеломорски район тези мерки следва да са в резултат на преразглеждане на всички издадени разрешителни с цел именно придобиване на обща картина за проблема, както и с оглед съразмерно поемане на тежестта от всички лица с издадени разрешителни за водовземане. Органът не твърди да се намира в подобна хипотеза. Лимитираните действия, спрямо отделни лица правят подобна мярка необоснована и непропорционална. И са самостоятелно основание за отмяната на постановения административен акт.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отхвърлил жалбата срещу оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, изготвено в нарушение на материалния закон и необосновано, което следва да бъде отменено и постановено друго, с което оспореният акт бива отменен, а производството върнато за повторение на опорочената фаза, но при съблюдаване на указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение.

При този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, ведно с платените държавни такси. Адвокатските възмаграждения, въпреки възражението на ответника, настоящият състав намира, че не са прекомерни по размер и съответстват на фактическата и правна тежест по делото, поради което не следва да бъдат редуцирани. Същите са в размер на 900,00 лева за първата съдебна инстанция и 600,00 лева за касационната, като следва да бъдат присъдени изцяло.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение